Във теб е, Шотландийо, сърцето ми в плен,
във тебе, Шотландийо, то гони елен.
Сърни по скалите преследва със гръм,
то в теб е, Шотландийо, дето да съм.Прощавай, отечество! Мой север мъглив.
Край хубав и доблестен, край свиден, бурлив!
Където да бъда, при първия зов
към тебе ще литна, изпълнен с любов.Робърт Бърнс (1789)
превод: Владимир Свинтила
В мъгливия север на Великобритания върху хълмовете, сред които се е сгушил магичният Единбург, се е настанило меланхолично безвремие. То създава приятното лъжливо усещане, че зад всеки ъгъл можеш да срещнеш някой рицар, или поне спретнат господин с висока шапка, рошави бакенбарди и тефтерче с перо във вътрешния джоб. Понякога свежият зелен мъх по старинните фасади на достолепните сгради е единственият намек от XXI век.
Далеч от лъскавите магазини и пътните платна с двуетажни автобуси, Единбург още пази непокътната атмосферата от времето на класиците – Робърт Бърнс, Сър Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън.
На живота и творчеството на тримата емблематични шотлански автори е посветен Музеят на писателите в Единбург. Трите ескпозиции с творби, ръкописи, лични вещи и портрети на творците са настанени в къщата на Лейди Стеър, която е построена през 1622 г. Сградата няма нищо общо с нито един от тримата, но наследството им запълва добре това пространство.
Музеят се намира в близост до централния булевард „Принцес Стрийт” и непосредствено до историческата улица „Роял Майл”, която води към двореца на хълма. Музеят е отворен за посетители без входна такса между 10:00 и 17:00 часа от понеделник до събота.
Върху плочите на малкия площад пред входа са гравирани цитати от известни шотландски писатели.
Първият етаж е оформен като дневната на Сър Уолтър Скот (1771-1832 г.). Там се намира истинската маса за хранене от къщата на писателя, комплектът му за игра на шах, личната му кореспонденция, както и детската му играчка люлеещо се конче. На тавана в една малка затворена стаичка е запазена печатарската машина, на която е печатан ранният му роман „Уейвърли” от 1814 г. Този и следващите му романи като „Роб Рой” (1818 г.), „Айвънхоу” (1820 г.), „Абатът” (1820 г.) разказват сюжети от историята на Шотландия и получават висока литературна оценка. Скот дава нова насока на жанра на историческия роман, защото писането му е съпътствано с обширна предварителна изследователска работа.
Признат за един от най-големите шотландски белетристи още приживе, Уолтър Скот получава благородническа титла през 1820 г. В негова памет на централния булевард „Принцес Стрийт” е издигнат т. нар. Scott Monument – най-големият паметник на писател в света. В съседство се намира и жп гара на име „Уейвърли”. Паметникът е висок 61 метра и разполага с няколко платформи на различни нива, от които се откриват красиви гледки към града. До най-високата се стига по 287 стъпала. Отворен е за посетители между 10:00 и 19:00 часа от понеделник до събота срещу такса от 4 паунда, без намаление за деца.
Обратно в Музея на писателите, тясно стълбище отвежда към втория етаж с две зали, посветени на Робърт Бърнс (1759-1796 г.). Едно от стъпалата нарочно е направено по-високо от останалите, за да представлява „спънка” за крадци, а четири века по-късно не пропуска да изненадва и добронамерени туристи.
Легендарният поет присъства в музея с голям брой ръкописи и лични вещи. Скулптурата му, която посреща още в коридора, както и внушителните му портрети, показват, че красивата му лирична душа е живяла в не по-малко красиво тяло, което спокойно се вписва в непреходната женска представа за мъжественост.
Колекцията „Робърт Бърнс” е с национално значение. Част от нея е и ръкописът на стихотворението „Scots Wha Hae“, което е нещо като неофициален химн на Шотландия, с всички бележки, корекции и мастилени петънца, които отразяват потока на поетичната мисъл в процеса на творчеството.
Приземният етаж на Музея на писателите също пази цяло богатство – от Острова на съкровищата на Робърт Луис Стивънсън (1850–1894 г.). Още по-впечатляващо е откритието, че зад приключенията в романите на писателя стоят истинските приключения от собствения му живот.
Наред с първите издания на няколко негови произведения в експозицията са включени много предмети, които Стивънсън събира при пътуването си до остров Самоа в Южния Пасифик. Там той се сприятелява с местните и намира вдъхновение за легендарното си произведение „Островът на съкровищата”, а вождът на самоанското племе му подарява пръстен с надпис „Tusitala” – „разказвач на истории”.
Стивънсън умира рано заради проблеми със здравето, които всъщност са и причината за честите му пътувания в търсене на по-благоприятен климат за състоянието му. Според историческите сведения той е страдал от туберкулоза, но съвременни изследователи смятат, че е имал хронични белодробни проблеми, които са превръщали живота му в мъчение. Въпреки това не губи жаждата си за приключения.
Разходката в Музея на писателите в Единбург е разходка във времето и между редовете – романтична, малко носталгична наслада, от която никой запален читател, попаднал в Единбург, не бива да се лишава. А може и да се поглези с някоя книга на представените шотландски автори, както и със значка, магнит, чаша или тефтер от стилния и симпатичен мърчандайз на музея.
Прочетете повече за литературния Единбург, който е и първият UNESCO City of Literature.
Сайтът на музея може да разгледате тук.
Прочетете още „Книжни пътувания“ тук.
