Пиер Мейлак вече е познат на някои от българските читатели със своя разказ „Ечемичени ниви“, създаден специално за сборника „Куфарът на брат ми“. Този път издателство „ICU“ ни радва с цяла книга на малтийския писател, за да се насладим още по-пълноценно на неговите истории.
„Когато изпратим деня“ спечели Европейската награда за литература (2014), а авторът бе специален гост на 43. издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК през изминалия декември. Сборникът идва при нас в превод на Невена Дишлиева-Кръстева, за да ни припомни някои тъжни истини за живота, да ни умили с носталгични спомени и да ни разсмее от сърце.
„Когато изпратим деня“ започва с чудесен и откровен предговор от автора, написан специално за българските читатели. Този предговор е само началото на едно магическо пътуване заедно с Мейлак през най-различни истории с неочакван финал. Всеки разказ изглежда колкото нереален и въображаем, толкова и истински, нечий спомен или трепет. Авторът умело пресъздава емоциите и тревогите на своите герои, така че читателят неминуемо се припознава в тях на моменти.
В „Когато изпратим деня“ има от всичко по малко: забавни случки в „Дъската за гладене“, „Посланичката“ и „Държавен преврат“, изключително лични и красиви истории за любов (любима ми остана „Ходих да я видя“), трогателни разкази като „Искам да извикам Самира“ и „Момичето с кубчето на Рубик“. Бих искала да спомена и останалите заглавия в книгата, защото зад всяко едно от тях се крие още едно вълшебство от думи, но ще оставя сами да доловите тази прекрасна магия на Мейлак.
Корицата на сборника е добре подбрана и определено е в тон с горчиво-сладките емоции, които историите оставят след своя прочит. За мен „Когато изпратим деня“ има неподправен чар, като трапчинките, предизвикани от искрена усмивка. Стилът на Мейлак е лек, приятен, интересен, вълнуващ, носещ някаква неописуема нежност. Това са разкази за душата. Отворете своята и ги прочетете.
Още едно ревю за книгата можете да намерите в блога на Темз Арабаджиева „На по книга, две“.
Очаквайте и интервюто на Пиер Мейлак специално за „Аз чета“.
