fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Когато шепне, лъже” – с какво е постлан пътят към успеха

4 мин.
Kogato shepne, lazhe - Torstain Tomsen

Kogato shepne, lazhe - Torstain Tomsen „Той беше директор, работодател… на малко и успешно издателство, и беше на 28 години. Трудно му беше да го проумее. Защо му беше провървяло толкова лесно и бързо? Тайната се криеше, може би, в това, че по една или друга причина се беше научил да действа дори и в ситуации, в които той самият се чувстваше особено неловко, и го беше срам.“

Пакет, опакован в амбалажна хартия, подпечатан, завързан хлабаво, украсен с две марки и дискретно белязан от свастиките на тях. Подканва те да го грабнеш, да отмериш тежестта му в ръцете си и да разкъсаш опаковката, за да видиш какво се крие отдолу. Единствено небрежният надпис със синьо мастило – „Когато шепне, лъже“ – те възпира и те предупреждава: „Внимателно, това е книга!“. И то книга, която пътува отдалече – чак от Дания, измъкнала се изпод перото на Торстайн Томсен.

„Когато шепне, лъже“ (изд. „Роборид“) ни разказва историята на книгоиздателския магнат Нилс Руел. Руел отрано е закърмен с мастило и хартия, израствайки в малката книжарница на баща си. След внезапната му смърт момчето е принудено да напусне дома и да търси късмета си другаде, тъй като майка му се омъжва за грубия и безскрупулен Микелсен. Новият съпруг за нула време си присвоява книжарницата  и дава на младия Руел да се разбере, че всякакъв достъп до семейния бизнес му е отрязан. Нилс обаче бързо си намира работа в една от най-големите книжарници в Копенхаген, където бавно, но сигурно се издига в йерархията. Опитът и безспорният му бизнес нюх го превръщат в безценен кадър, чийто потенциал обаче така и не бива напълно припознат от висшестоящите.

В Копенхаген се осъществяват две жизнеопределящи за Нилс срещи – с най-близкия му приятел Флеминг и с любовта на живота му Бенедикте. Флеминг отърсва от него последните остатъци невинност и му отваря очите за забавленията, декадентския начин на живот, джаза, секса… Най-важния му принос в живота на Руел обаче е запалването на тази амбиция, която тласка Нилс напред цял живот – мечтата да отвори свое собствено издателство. Равна по сила е единствено страстта му към сгодената Бенедикте, красивата и разглезена дама, която дълго не го допуска по-далеч от леглото си.

Като студент по „Книгоиздаване“, естествено, най-интересни ми бяха частите, в които се разказва за изграждането на издателство „Руел“ – от набирането на първите автори в каталога му до превръщането му в институция. Акцентът на романа обаче е повече върху израстването на Нилс като човек, залитането му към идеите на националсоциализма, костващи живота на много от приятелите му, и развитието на връзката му с Бенедикте.

Книгата се чете сравнително бързо и не натоварва, тъй като стилът на Томсен е доста изчистен. Не знам на какво точно се дължи – на превода, на авторовия почерк или на личния ми вкус, но усетих част от удоволствието от четенето да си отива тъкмо поради студената дистанцираност на повествованието. На историята сякаш й липсва една дълбочина, която да ни направи по-близки до героите и до преживяванията им. Самият Нилс е доста рационална и обрана личност, която рядко показва емоция, и тези му качества сякаш са се прехвърлили и на самата книга.

Много исках да харесам „Когато шепне, лъже“. Романът изглеждаше доста обещаващо, но макар да ми допадна, определено не ме грабна така, както се надявах. Струва ми се, че книгата можеше да обхване още толкова много от богатия живот на Руел, да ни разкаже повече за издигането му в книгоиздателския бранш, да задълбае малко повече в характерите на героите… Историята безспорно е интересна, но както казва самият Руел, напомня на луната – „само половината се виждаше“.

Още ревюта за книгата можете да прочетете при „Ловците на книги“ и в „Da Pootz“.