Зловеща, зловеща, зловеща и мрачна. „Коралайн“ е класическа приказка,… само че не от онези, в които принцът целува принцесата и побеждава дракона. „Коралайн“ е от приказките, от които те побиват тръпки, сенките в стаята се израждат в странни форми, стените започват да шепнат точно на прага на слуха ти, а ти внезапно изпитваш остра нужда от одеало, под което да се скриеш. „Коралайн“ на Нийл Геймън е малка книжка, която може да ти докара много кошмари. И да те накара да проверяваш внимателно колко заключени са заключените врати в дома ти.
Представете си… Стара, семейна къща, разделена на апартаменти. Примерно имението на семейство Адамс, превърнато в жилищен блок. После си представете обитателите на тази къща – двете застаряващи актриси, господина, трениращ мишия си цирк… и семейството на Коралайн. Работеща майка, работещ татко и дете, възпитавано на принципа „много те обичаме, но не ни пречи да работим“. Нещата, които трябва да знаете за Коралайн са, че не обича „рецепти“ (т.е. храна, която е питателна, здравословна и домашно приготвена), вече е изчела всичките си книги, играчките са й омръзнали и обича да изследва.
Какво още трябва да знаете за Коралайн ли? Ами че в новия им апартамент има една зазидана врата, която уж не води наникъде, но която е по-добре да стои заключена. Защото вратите, които не водят наникъде, имат лошия навик да отвеждат на неприятни и опасни места.
Без какво не може една класическа приказка? Без зла вещица и приказно царство. Само дето, когато приказното царство се намира зад врата, която не води наникъде, е по-добре да стои заключена… Може би нещо не е наред с магическото царство, как ви се струва? Мисля, че описанието на това, което се крие зад заключената врата, е едно от най-ужасяващите неща, които съм чела през живота си. Там е всичко, за което Коралайн дори не си е признавала, че си мечтае… но то, естествено, си има цена.
И така, Коралайн ще получи едно… интересно предложение. Ужасяващо, зловещо предложение, прикрито под нещо, което един (интернет) познат някога наричаше „добре наточена усмивка“.
Остатъкът от историята можете да прочетете в книгата… А за да е изживяването пълно, можете да изгледате и прекрасната екранизация по романа, режисирана от Хенри Селик (The Nightmare Before Christmas), и заедно с Corpse Bride на Тим Бъртън е един от най-зловещите анимационни филми, които съм гледала.
Вижте още ревютата на „Книга за гробището“, „Никога, никъде, никой“ и „Момчетата на Ананси“, „Океанът в края на пътя“ на Нийл Геймън.
Прочетете повече и за самия Нийл Геймън в рубриката „Големите“.
