„Седяхме си двамата кротко,
мълчахме си – Сали и аз.
„Дано все пак нещо се случи!“,
накрая й казах на глас.“
И нещото наистина се случва! Появява се един палав котарак с шапка, който довлича със себе си един куп поразии + Нещо Едно и Нещо Две, а те също са пакостници, определено. Така дъждовният ден вече не е скучен за Сали и братчето й в „Котарак Шапкарак“ (изд. „Сиела“) от Доктор Сюс.
Може би ще ви е интересно да разберете, че тази книжка в рими, която наистина се чете много леко не само от майки и татковци, но и от деца, учещи се и научили се да четат, е написана и издадена за първи път през 1957 година. Зад името на създателя й се крие това на американския писател и илюстратор на комикси – Тиодор Гайзъл. Това сигурно ви подсказва, че е също създател на рисунките в книжката, но и на още един куп произведения за деца. Аз преди не знаех, че е негова идеята за слончето Хортън, за което гледах анимационен филм в компанията на детето ми (не бях накарана насила да го гледам!). Хортън ми е даже още по-симпатичен от Шапкарака. И от двамата герои обаче може да се научим на следното – няма нищо случайно както в лошото време (в книжката за котарака), така и в една нищо и никаква прашинка.
И при двата разказа има по един герой, който да размахва нравоучително пръст, в случая перка от страна на рибката, непрестанно напомняща за липсата на майката, и лапа от страна на кенга във филмчето за Хортън (извинявам се, не съм чела все още книжката), за която невидяното с очи и нечутото с уши е несъществуващо. Но, в крайна сметка, „размахването“ внася доза напрежение в умело разказаните истории.
На корицата за котарака може да прочетете на червен фон „Уча се да чета“, защото книжката е написана с такава цел – с прости думи и чрез рими да помогне на американските деца (чрез превода на Харалампи Аничкин вече и на българските) да се научат по-лесно да четат. Преди написването й за това са служели предимно историите за 2 деца (Дик и Джейн), които явно не са били толкова забавни за малчуганите, щом предлагат на доктор Сюс да напише нещо по-интригуващо. Аз и до днес помня доста от текстовете в читанката за първи клас, интересни и добре подбрани (не са ми известни все още сегашните), като тази за най-хубавото птиче на Георги Райчев, стихотворението „Родна стряха“ на Ран Босилек или народната приказка за най-голямото богатство – здравето. Изобщо първите лично прочетени истории слагат своя отпечатък в паметта на децата. Могат да го правят и по забавен начин.
Към историята за Шапкарака е включена като подарък книжка за оцветяване. А това, че в книжката вали, нека не ви кара да я четете само в дъждовно време. За идващите горещи дни също би била подходяща, особено за така бавно минаващите понякога часове от обяд до към четири (препоръката е за децата и възрастните, които упорстват и не искат да спят следобеден сън).
Автор: Искра Йорданова
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Прочетете и ревюто на Вал за Шапкарака и неговите асистенти в шуротиите.
