Наскоро една млада илюстраторка привлече вниманието ни с работата си по жанровия сборник „Трансформации“. Кристина Стоянова е родена в София през един понеделнишки следобед в не толкова далечната 1989-та година, което я прави на 29 години без малко. Завършила е Художествената академия, първо бакалавър „Графика“, а след това магистратура „Графичен дизайн“. С рисуване се занимава откакто има ръце и уж е професионално. За добро или зло, не се специализира в нищо, ангажира се с възможно най-разнообразни проекти и винаги й е интересно да научава и пробва нещо ново. През последната година например рисува илюстрации за детски книжки за едно немско издателство, дизайни за тениски и концепция за играта Doll’s Island. Книгата на Благой Д. Иванов е първата й за българския пазар. По-важното за нея обаче е, че е първата, наистина пасваща на жанра, който й е най-присърце.
Свързахме се с Кристина и я помолихме да ни разкаже малко повече за ролята на един илюстратор, за вдъхновенията и проектите на мечтите й, както и да сподели опита си с начинаещите художници:
Как подходи към илюстрациите и корицата на „Трансформации“? Колко време ти отне работата по книгата и как протече творческият ти процес?
По отношение на илюстрациите с Благой имахме конкретен стил, към който се бяхме насочили. Беше точно този, в който ми се работеше от известно време и бях поизоставила след студентските ми години. За всеки един от разказите Благой имаше някаква идея за основен елемент, който да присъства, и въпреки това ми даде пълна свобода да избера сама какво да нарисувам. Аз самата прецених, че на него като автор ще му е интересно да види дали идеите му работят, но същевременно се заинтригувах да пречупя тези образи през своето въображение, добавяйки някаква изненада към всеки един от тях.
Конкретен пример е илюстрацията към „Преобразяване“, където Благой си представяше пълнолуние и къща, а аз превърнах луната във вълче око.
През цялото време, докато работехме по илюстрациите, Благой искаше на корицата да присъства върколак, но една вечер седнахме и преценихме, че предостатъчно върколаци вече са се излюпили на този свят. Измислихме осем други варианта, напълно различни един от друг, и след кратък размисъл се спряхме на гъсеницата, изяждаща луната. Най-хубавото беше, че той държеше да изберем някоя от моите идеи. Тъй като се влюбих във всички, реших все пак да ги нарисувам и в най-скоро време ще започнат да изникват из социалните мрежи.
Цялата работа по книгата отне около два вълнуващи месеца.
Какво предпочиташ – да рисуваш самостоятелна картина, или да направиш илюстрация към вече съществуваща история, както в случая с разказите в „Трансформации“?
За мен няма разлика. Историята винаги е там, независимо дали е написана и може да бъде прочетена, или не.
Снимка: Иван Гаков
Може ли страшното да бъде красиво? Задължително ли е изобщо един илюстратор винаги да се стреми картините му да са естетически приятни, дори и да изобразяват негативни емоции и ситуации?
А не е ли красивото страшно често най-страшното страшно? В изкуството няма нищо задължително, нарисувани са безброй много красиви, но тъжни вази с цветя и още толкова разложени трупове на фона на същите тези вази.
Според теб една илюстрация иззема ли ролята на въображението на читателя, или напротив – подхранва го?
На мен лично винаги ми е било интересно в даден момент да видя нарисувани героите, за които чета. А и в крайна сметка, като илюстратор, никога няма да кажа, че илюстрациите пречат. Препоръчвам повече илюстрации.
А какви истории или образи обичаш да рисуваш самата ти?
Няма нещо, което да не обичам да рисувам, всичко е на периоди и настроения. Днес сме на диета от понита и цветни ливади, утре понитата са отвлечени и извънземни сплитат гривите им. Единственото, което почти винаги влагам, е изненадата и необичайните комбинации.
Имаш ли любими автори или жанрове, от които черпиш вдъхновение в творчеството си?
Един от най-любимите ми автори е Стивън Кинг. През последните почти четири години чета само него, и много малко други. Всичко, което пише, за мен е толкова увлекателно и вълнуващо, че поглъщам образите и историите му като чешмяна вода във възтопъл ден.
По отношение на художници – страшно са много и работят в най-разнообразни стилове. Общото помежду им е само, че във всяка линия си личи старание, страст и тиха лудост. За щастие, много често са приятели, които изгарят от желание да ти покажат новите си маркери, четки за Photoshop, петсекундни скици или нещо, по което са работили цяла нощ.
„Амулетът“ – илюстрация от „Трансформации“
Подбираш ли си любим саундтрак за рисуване, или предпочиташ да твориш в тишина?
Винаги има музика, филм или сериал за фон, на които не обръщам абсолютно никакво внимание.
Кой е твоят проект мечта, свързан или не с литературата? А ако можеше да избереш книга от който и да е автор по света, която да илюстрираш, на коя щеше да се спреш?
Проектът мечта може би би бил настолна игра. С книжка с истории. И с пъзел. И с малки фигурки… Като цяло, толкова си обичам работата и разнообразието й, че всеки един нов проект е някъде там в мечтаните проекти.
А автор със сигурност би бил Кинг.
Имаш ли наблюдения върху работата на българските илюстратори? Според теб имат ли поле за развитие у нас, или в чужбина шансовете за успех са по-големи?
Има велики български илюстратори и от ден на ден стават все повече и все по-велики. Разбира се, че шансовете извън България са много повече и по-големи, но и тук има ли желание, има и начин. В крайна сметка, едно е да търсиш чорапи на кварталния пазар, друго – из целия град. Но в днешно време, когато всичко е на „паролата за wi-fi-а“ разстояние, не е нужно да се избира едното или другото.
Кой е най-честният съвет, който би могла да дадеш на някого, тепърва почващ да се занимава с рисуване, илюстриране, графичен дизайн и т.н.?
Рисувай, рисувай, рисувай. Ако те мързи – няма да стане, ако чакаш вдъхновение – няма да стане. На клиентите не им пука, че на твоята муза й се лежи в парка. Нещата, които виждаме и ни харесват, не са плод на талант, а на седем и половина години по шестнайсет часа на ден, всеки ден – рисуване. Ако не си готов да отдадеш цялото си време и внимание на това, по-добре се откажи.
Ако искате да разгледате творбите на Кристина, пълното й портфолио ще откриете в Behance. Можете да я последвате и в Instagram. Ние ви предлагаме няколко от страхотните й картини тук:
Снимка на публикацията: Александър Великов
