„Истинската благотворителност се прави без излишни демонстрации. Ако почнеш да говориш за нея, ще се изгуби смисълът й.”
„Къщата на халифа” е изключително забавна книга, която освен, че ще те разсмее, ще те отведе и до едно екзотично Мароко. Тахир Шах описва собствените си преживявания, когато решава да се премести със семейството си от мрачния и дъждовен Лондон в пъстрата и екзотична Казабланка. И с това започват приключенията на писателя и неговото семейство.
Шах обрисува сблъсъка между Ориента и Запада, който понякога е нелеп, а понякога смешен до сълзи. Още с купуването на къщата на халифа, която е била необитаема последните 10 години, авторът бива посрещнат от суеверията на неговите слуги, които вярват, че тя е обитавана от женски дух, който иска да изгони новите обитатели. Наложителният ремонт на новия дом отнема една година и през какви ли не перипетии минава, докато бъде завършен. От наемането на скъп и впоследствие безполезен архитект, до задоволяване на потребностите на майсторите и слугите. Съобразяването с безумни изисквания, които целят да умилостивят Кандиша (женския джин), обитаваща къщата – като неползването на тоалетната през нощта, до викането на екзорсисти. Особено колоритен е образът на личния асистент Камал. Едва ли има институция, която да не може да подкупи или място с търговия на черно в Мароко, което да не знае.
Докато тече ремонта, Тахир Шах успява да види истинската Казабланка, отвъд лъскавите магазини и модните квартали, тази, в която старите традиции са живи, а хората дори и добре образованите, вярват в джинове. И въпреки целия абсурд, писателят успява да предаде магията на мястото, на хората и на ориента. Тази магия, в чийто капан и той самия попада и намира своите корени.
След като прочетох книгата, бях изключително любопитна да видя къщата на халифа и толкова подробно описаните бежмат (ръчно изработвани теракотени плочи, гланцирани или негланцирани, за настилане на подовете в домовете и верандите) и таделакт (традиционна мароканска мазилка, за която се твърди, че произхожда от Маракеш. Прави се от вар, мраморен прах и белтъци. Сходна с венецианската мазилка). А за любителите на книгите като мен, библиотеката в къщата е стая с дължина 25 метра и височина 3 метра (истински рай, за всеки книгоман).
Ако не съм успяла да разпаля любопитството ви, вижте краткия клип на самия Тахир Шах, който прави обиколка на къщата. Приложените снимки в ревюто също са от нея. За себе си мога да кажа, влюбих се в мястото, излязло като от приказките на 1001 нощ.
http://www.youtube.com/watch?v=9Ax9Zb4uaEc&feature=player_embedded
