„Често пъти от думите на добрия разказвач може да узнаем какво сме сторили и какво сме пропуснали, какво би трябвало да правим и какво — не. Може би в тези разкази — устни и писмени — се съдържа истинската история на човечеството и може би от тях може да се предусети, ако не да се познае целият смисъл на тази история. И то без оглед на това, дали става дума за миналото или за настоящето.“
Иво Андрич,
Из речта, произнесена при получаването на Нобелова награда, 1961
Може би всичко наистина започва с историята, но не историята като сбор на колективната човешката памет, а историята като възможност да бъдеш разказвач… на собствената си “малка” история, онази, която остава незначителен кратък кадър в иначе голямата история, която само историците ще щрихират след това.
Възможността да бъдеш разказвач е възможност да бъдеш “Частица истина”* в света на голямата история, да покажеш живота и в един друг ритъм, от една различна гледна точка – лична, субективна, човешка.
Автобиографията на Емир Кустурица е именно такава – лична, субективна и човешка, написана с истински гениалното умение да разказваш истории, които да влияят на другите, макар да са дълбоко твои, пропити с противоречиви мисли, изтупани с болка от забравата, претворени в думи, които те поставят в онова специфично състояние да пресяваш собствените си спомени и мисли на фона на всичко, което се случва сега, в този момент.
Историята на Кустурица е сбор от силни многолики личности, съдбовни случайности, исторически предопределености и лични избори. Разказ за изграждането на собствения образ чрез спомените от миналото като главни герои и хората по пътя като творци, не толкова с вяра, колкото с надежда. Автобиографията на големия босненски режисьор е осмисляне на собственото място в цялата върволица от събития, които те преследват още от момента, в който си се родил… и понякога не те напускат дори след като напуснеш земния си живот… “Защото смъртта е непотвърден слух”, все пак.
И въпреки всичкото “Аз”, тази история не е себична и егоистична, тя е равносметката на един творец за пътя, който му е отреден, и пътя, който сам чертае.
Автобиографията на Емир Кустурица е силен личен разказ за Югославия през втората половина на ХХ век през погледа на “Сина на бащата на Дионис”, за Тито и войната, за хората в крайните квартали на Сараево, но и за онези на Голи Оток, за американците и техните бомби-ангели, за вдъхновението и проникновеността на Иво Андрич, за любовта и Фелини, за уроците на бащата и за забравата, като доза памет, която лекува.
А след като прочетеш и последните страници на “Смъртта е непотвърден слух”, единственото нещо, което блуждае в мислите ти, е “Кустурица е голям, много голям!”. Просто защото не всеки има таланта да разказва истории по такъв начин, не всеки има силата да бъде разказвач на собствения си живот с такъв стил, мисъл и проникновение.
*“Частица истина” е името на първия филм на Кустурица, който снима още като гимназист.
Тази неделя може да гледате втората част от документалния филм за Емир Кустурица на Георги Тошев в поредицата „НЕпознатите“. Първата част на филма, която беше излъченa на 18 март, може да видите на сайта на bTV.
