Романите, които са посветени на храна, винаги действат изкушаващо, но да устоиш на книга с шоколад в заглавието граничи с невъзможното. Може би се дължи на обещанието за двойно удоволствие или пък защото шоколадът притежава магическото свойство да прави хубавите неща още по-прекрасни. Каквато и да е причината, „Кутия шоколад“ (изд. „Софтпрес“) на Фиона Макинтош се оказа точно книжното лакомство, което корицата и заглавието обещават.
По време на Първата световна война английският град Йорк е известен с шоколадената си индустрия. Александра Фробишър мечтае за кариера в производството, но като наследница на благородна фамилия за нея е невъзможно да работи във фабрика. Майка й я притиска да изпълни дълга си, като се омъжи и създаде семейство възможно най-скоро. Самата Алекс обаче крои планове как да се доближи до фабриката „Раунтри“, за да се обучи в тайнството на създаването на шоколад.
Точно тогава се появява чаровният богаташки син Матю, който изглежда като перфектния кандидат за Алекс – родителите й го одобряват и той й обещава да не я ограничава в амбициите й. Но Матю също преследва собствените си интереси, а когато краят на войната и една неотворена кутия шоколад довеждат капитан Хари Блейк в Йорк и в живота на Алекс, тя осъзнава какво е жертвала за идеално уредения си брак.
Героите на Макинтош са сложни и интересни и е изключително лесно да ги харесаш. Животът им е накърнен както от военната обстановка, така и от личните им разбирания за лоялност, морал и щастие, които са предпоставка не само за външни, но и за вътрешни конфликти. Алекс е от онзи все по-рядко срещан вид главни героини, които притежават множество качества, достойни за възхищение, но и съвсем реалистични недостатъци, за да не стават досадни. Матю пък ми се стори прекалено чаровен, но отношенията между двамата са идеално изградени, предвид личностните им особености.
Фиона Макинтош (снимка: Better Reading)
Ослепителният капитан Хари Блейк ми дойде с една идея в повече – като че ли твърде често се споменават красотата и невероятните му способности във всичко, с което се захване. Тези описания биха могли да превърнат Хари в доста неприятен персонаж, ако не бяха балансирани със семейна трагедия и препятствия пред личното му щастие. В крайна сметка чарът на капитана надделява в цялостното изграждане на образа му.
Обикновено от любовните романи не се очакват някакви крайно драматични обрати, но „Кутия шоколад“ крие доста изненади. Книгата започва малко бавно, ала след първата една трета темпото се подобрява и ниже разкритията на тайна след тайна. Историята по същество е любовна и е подправена със солидна доза драма, интрига и напрежение, поставени в специфичния контекст на войната, и с постоянното присъствие на шоколада като връзка между съдбите на героите.
Не се заблуждавайте обаче – „Кутия шоколад“ си е романтична литература в целия й блясък. Толкова много любов има в тази книга: страстта от пръв поглед между Алекс и Хари, топлата обич, която кара Алекс и Матю да се подкрепят през целия си съвместен живот, безграничната, макар и на моменти криворазбрана, грижа на родителите на Алекс към дъщеря им. А началото на всичко това е поставено от изпращането на малки пакетчета любов до войниците на фронта под формата на кутия шоколад.
Финалът е едновременно трагичен, щастлив и съвсем в духа на целия роман. Фиона Макинтош разказва уютна, романтична и емоционална история, която увлича с множеството си тайни и като хубавия шоколад оставя приятно усещане след края си.
Още едно мнение за романа можете да откриете при Хриси в „Hrisilandia“.
