Всеки от нас си има писател, който го е запалил по четенето. Такъв, чиито книги сме чели една след друга, без да можем да се наситим на стила и историите, заключени сред редовете. За мен това беше Стивън Кинг и до днес, щом разбера, че предстои публикуването на нещо ново от него, нямам търпение да го прочета. Емоцията беше същата, когато излезе „Кутията на Гуенди“ (изд. „Бард“) – новела в съавторство с Ричард Чизмар.
Винаги подхождам предпазливо към книги, написани от двама автори, особено ако един от тях е участвал във формирането на читателския ми вкус. С такава резервираност пристъпих към „Талисманът“ и продължението му „Черният дом“, зад които стоят Стивън Кинг и Питър Строб. В случая не бях чувала за Ричард Чизмар и дори не знаех какво да очаквам.
Гуенди е пълничко момиче, чието самочувствие бива мачкано от почти всички в училище. Решена да промени ситуацията, тя всеки ден изкачва с тичане Стълбището на самоубийците, за да влезе във форма и с надеждата подигравките да спрат. Но след един летен ден през 1974 г. вече нищо не е същото. Тя среща Ричард Фарис – мистериозен мъж, който с няколко думи успява да я омае. Човек, който иска да й каже нещо, да й даде нещо. След като Фарис обещава, че няма да й направи нищо лошо, Гуенди получава кутия с копчета, която трябва да пази повече, отколкото себе си. Отговорността е опияняваща и ако не внимава, последиците могат да бъдат фатални.
След прочита на тази книга останах със смесени чувства. Резюмето обещава вледеняваща творба, изпълнена със съспенс и ужас. „Кутията на Гуенди“ обаче е по-скоро мистерия, в която елементите на хоръра отсъстват. Като изключим споменатото по-горе, почеркът на Стивън Кинг не се усеща сред изградения сюжет, герои и атмосфера. Почти всичко в новелата ми се стори предвидимо, което значително понижи желанието ми да я дочета. Интригуващите моменти, които ще ви привлекат и за които ще искате да разберете повече, ще бъдат оставени на заден план и дори забравени до края на историята.
Стивън Кинг и Ричард Чизмар (Снимка: Cemetery Dance)
Колкото до другия съавтор, Ричард Чизмар е издател и редактор на списание Cemetery Dance и собственик на издателството за хорър Cemetery Dance Publications. Историята около написването и публикуването на „Кутията на Гуенди“ е доста любопитна. Чизмар споделя пред EW:
Писахме си през януари и той (Стивън Кинг – бел. ред.) спомена история, която е започнал преди време през лятото и не е могъл да довърши. Аз, както често правя, щом той спомене нова история, винаги казвам: „Ами хей, изпрати ми я, ако искаш. Ще се радвам да я прочета“. Не очаквах нещо да излезе от това. Но на следващата вечер файл с името Гуенди се появи в пощата ми, а съобщението в мейла гласеше: „Прави каквото решиш с него“.
След като прочита написаното, Ричард Чизмар довършва историята и я изпраща на Стивън Кинг. Така в рамките само на месец, след няколко редакции и размяна на мейли, новелата е готова за публикуване. Самият Чизмар споделя: „От друга страна, доверието, което Стивън Кинг вложи в думите, добавени от мен към историята, беше удивително и чудесно“.
„Кутията на Гуенди“ е леко четиво, на което можете да се насладите бързо и което ще ви накара да се върнете в миналото. Във вашето минало, към моментите от вашето детство, в които ви е било трудно и сте се чувствали неразбрани. Ще си зададете въпроси от рода на „Аз как бих постъпил в тази ситуация?“ и ще размишлявате над тях.
Ако не сте подходили с очаквания за поредното изживяване в стила на Стивън Кинг и се абстрахирате от факта, че името му стои отпред, новелата ще ви хареса. Да не говорим, че изданието е изключително красиво – с твърди корици, хубави илюстрации и страхотно оформление. И стои чудесно в библиотеката ;)
Ако сте фенове на Стивън Кинг, може да хвърлите един поглед на отзивите ни за „Бягащият човек“, „Мистър Мерцедес“, „Гробище за домашни любимци“ и „Момичето, което обичаше Том Гордън“. Какво е да си в кожата на Ричард Бакман може да прочетете тук.
Още ревюта за „Кутията на Гуенди“ пък ще откриете в блоговете „Книголандия“, „Книгоядец“ и „Catwolf’s Writings“.
