„Квартал Петте кьошета“ (изд. „Colibri“) – последната творба на Марио Варгас Льоса, e роман, в който няколко сюжетни линии се захранват една друга и се пресрещат в знаковия за Лима едноименен квартал.
В последните дни от управлението на диктатора Фухимори две приятелки, озовали се в едно легло заради полицейския час, изпитват силата на своите най-съкровени пориви. Тяхната връзка тръгва в посока, която не бихме могли да предвидим.
Въпреки нетрадиционното поведение на двете дами, мъжът на едната е замесен в огромен секс скандал, който е напът да разруши напълно живота му. Уважаваният инженер Карденас е изнудван от човека на властта в жълтата преса, който, опиянен от силата на своите разкрития, е готов да се самозабрави.
Между епизодите на бурна страст и пълна безизходица се срещаме с един съсипан рецитатор на поезия, една амбициозна до маниакалност журналистка и дясната ръка на най-силния в държавата.
Еротика, гротеска и политическа и социална сатира се редуват на фона на жълти разкрития, жадно консумирани от обикновения човек, ежедневни отвличания на хора, корупция и беззаконие.
Действието е динамично, развръзката идва бързо, но тя сякаш не е най-важното тук. Льоса не толкова ни разказва за персонажите си, колкото представя пълното атрофиране на съвременното общество, което се управлява по един изключително елементарен механизъм – държано в постоянен страх и опиянявано от зрелища, – а властта е изведена като единствен авторитет.
В романа обаче има някои моменти, които ми донесоха изключително голям читателски дискомфорт. Първо, диалози, които преразказват близкото и далечното минало на героите и създават общо звучене на сапунена опера. Второ, прекалена сантименталност на поведенческо и психологическо ниво, която в конкретната история стои самоцелно. Вайкания, молби, клетви и обричания, изобщо всякакъв вид „скубане на коси“, за който се сетите, потъват в бездната на ежедневието, без да оставят ни най-малка следа.
За жалост, не съм чела други романи на Льоса и не мога да си изградя обективна преценка дали този начин на писане се дължи на авторовия стил, или просто нещо генерално се е объркало в превода.
Прочетете ревюто ни и за „Лудориите на лошото момиче“.
