Актьорът Леонид Йовчев е сред най-разпознавамите имена в съвременния български театър. Забележителните му роли в киното и в театъра, по големите сцени на държавните театри и в някои от най-интересните заглавия извън традиционната театрална мрежа, са добре познати и обичани от публиката. Освен в множество постановки на „Метеор“ и на театрите, в които е бил на щат, играе и в спектакли на МГТ „Зад канала“, ТР „Сфумато“, театър „Константин Величков“ Пазарджик, театър „Възраждане“, „Червената къща“ и др.
Поканихме Лео на разговор за две от настоящите представления на „Метеор“. В хода на времето и динамичната епидемична обстановка, едно от тях се отмени – „Лъвкрафт“, но със сигурност след време отново ще можем да му се насладим. За радост, дотогава ще имаме възможността да гледаме представлението във видео формат „Един ден, в който има всичко“ с премиера на 30 ноември (понеделник) от 19:30 ч.
Преди да се роди идеята да участвате в представлението-лекция “Лъвкрафт” познавахте ли творчеството на писателя от Провидънс? Какво е усещането да се превъплътиш в този мрачен и противоречив образ?
Преди да участвам в представлението-лекция „Лъвкрафт“ на „Метеор“ не бях чел нищо от този автор. Това беше и чудесен повод да се завърна към четенето на литература от този жанр, която познавах от по-рано през други писатели. Сложната и противоречива личност на Лъвкрафт, фантазията, страховете и вълненията, описани в произведенията му, привличат с необикновена сила и трепет, познати за мен от собственото ми детство. Така и работата по време на репетициите беше вълнуващо завръщане към вълнението от непознаваемостта на света,чудовищата от килера, изоставените къщи, природните и градски пейзажи, особено при свечеряване, звуците на празен дом и други силни детски впечатления.
Разкажете ни малко за подготовката ви за представление. В случая с “Лъвкрафт” колко странично четене включваше тя?
Работата ни в „Метеор“ винаги е свързана със запознаване с възможно най-голям обем от информация. В случая: познаване на всички произведения на автора, преведени или в оригинал, лична кореспонденция, множество други автори в традицията на жанра, критика, теория, други произведения на изкуството, вдъхновени от Лъвкрафт – литература, картини, снимки, филми, компютърни и бордови игри.
На 16 декември предстои третото представление на “Лъвкрафт”*, а публиката познава представлението от вече 5 години (и все още проявява интерес!). Намирате ли нещо ново за себе си, навлизайки в тази рутина? Ако зрител гледа две поредни представления, би ли намерил разлика в превъплъщението ви?
Приятно е, че имаме възможността да играем повечето си представления дълго време поради много причини и една от тях е постоянната среща със света на Лъвкрафт. Работата и удоволствието не спират с премиерата, тъй като темите, с които се занимава представлението, ни вълнуват принципно.
Предстои ви представление във видео формат на 30 ноември – „Един ден, в който има всичко”. Според Боян Манчев (автор на теорията) съвършеният ден е този, в който може да се случи всичко“. Къде откривате вие съвършенството на един обикновен ден?
Мисля си, че няма обикновени дни, ако полагам грижата да съм съзнателен за света около себе си. Което е трудно. Но пък си заслужава. Тогава може и да открия необикновени и съвършени светове, не в „простичките неща“ на баналното ежедневие, а чудовищни и невероятни вселени, за които нищожен човешки живот е твърде недостатъчен. И за да дооткрия топлата вода, ще отбележа също, че явно трябва да съм по-добър зрител, за да съм по-добър актьор.
Как се съчетава театралната форма със специално избрания видео формат за този проект? Предизвикателство ли е за вас като актьор да нямате пряк контакт с публиката?
Работата ни върху това представление има малко разлики с други театрални репетиции. Като основно различие тук мога да посоча възможността действието да се работи и репетира на малки фрагменти, което винаги е добре.Това позволява много внимателна работа с голяма прецизност, много повторения и варианти. Прекият контакт с публиката може да бъде част от едно представление, но не е задължителен. Свикнал съм обаче да работя и без публика, така че липсата на контакт не е особено предизвикателство.
Бихте ли споделили едно послание от „Един ден, в който има всичко”, което си вземате от представлението?
“Всеки ден – с(ъ)вършен ден“?!?
Как ви се отрази продължаващата с месеци социална дистанция? Успяхте ли да наваксате с нещо, за което не ви е оставало време или пък за което не сте за замисляли преди “ковид епохата”?
За мен нищо не се е променило с налагането на социална дистанция, преди също съм живял по подобен начин. Не смятам, че съм успял да наваксам с нещо конкретно, просто си продължавам заниманията в малко по-различни условия, донякъде изкушен по-скоро да мързелувам.
Какво четете за удоволствие във времето извън театъра?
Художествена литература, много често свързана с представленията или планирани отдавна автори.
Коя е следващата ви голяма цел (в личен или професионален план), която вече обмисляте и преследвате?
Да стана по-добър актьор.
Снимка на публикацията: Наталия Вълкова, снимачната площадка на „Един ден, в който има всичко“
Декемврийското издание на представлението-спектакъл „Лъвкрафт“ е отменено заради противоепидемичните мерки. Почитателите на „Метеор“ могат да гледат представлението във видео формат „Един ден, в който има всичко“ с премиера на 30 ноември (понеделник) от 19:30 ч.
Вижте още:
Боян Манчев с премиера в навечерието на нощта на Вси Светии
В дълбокото начало на „Философската фантастика“
За движението, музиката и ситуацията на представление. Из „Наръчник на хореографа“ [откъс]
