Да, аз съм книжен блогър и наред с любимите ми произведения от автори като Айзък Азимов, Съмърсет Моъм, Шекспир и още много други признати титани на писаното слово, се нарежда и четирилогията „Здрач” на Стефани Майър. Да, романите не са шедьовър, но имат своето място в моята библиотека. Вярвам, че всеки има подобни книги, които не са нищо особено от литературна гледна точка, но ги е прочел в преломен момент от своя живот и по дълбоко лична причина са се забили в съзнанието му. И си остават там, в онова специално сантиментално местенце, за ужас и почуда на приятели, близки и всички други, активно интересуващи се от литература.
Затова и когато миналата седмица излезе „Life and Death: Twilight Reimagined” по случай десетгодишнината от публикуването на „Здрач”, моментално си я закупих и я прочетох в следващите няколко вечери. Е, историята не ме развълнува както някога, пък и така се случва, когато се опитваш да възкресиш нещо, което е било за тогава, а животът е продължил. Но да мина към същността, за какво става въпрос в този нов роман.
Стефани Майър е пренаписала историята, като просто е разменила половете на всички герои (без Чарли и Рене). Тоест, Бела е Бо (цялото име е Бофорт – изумена физиономия), Едуард е Идит, Алис е Арчи, Карлайл е Карин и т.н. Схващате идеята, разменени са половете дори и на много второстепенни герои, никой не е пропуснат. В самия предговор Майър обяснява своя избор, който се основава на множеството нападки към образа на Бела, която според мнозина твърде често е в ролята на девица в беда, спасявана от Едуард или Джейкъб. Лично аз не виждам подобно нещо и за мен Бела си остава един доста правдоподобен образ на коя да е тийнейджърка, която при това наистина постъпваше жертвоготовно и нямаше как да бъде badass героиня, поставена сред толкова много свръхестествени създания. Не виждам тук лош пример, но както и да е, това е друга тема.
В общи линии сюжетът с леки и дребни изключения повтаря дословно „Здрач” (буквално цели пасажи и разговори са идентични), само че тук леко непохватният Бо се влюбва в красивата вампирка, която по незнайни причини избира него. В този вариант прословутата сцена с изнасилването е сменена с намерение за убийство на Бо, когото подозират, че е полицай под прикритие. За мой ужас не беше спестена пък друга сцена, в която Идит носи на гръб Бо. Признавам си, дори и феминистката в мен не успя да го намери за романтично. Човек робува на клишета, представи и идеи, колкото и да му се иска да не е така. За мен все още си остава романтично мъж да носи жена на ръце (в случая гръб), но обратното – просто все още не съм пораснала за идеята.
Накратко, тази книга няма нови идеи, стилът не се е променил и единствената разлика е бягството от клишето, в което мъжът е доминиращият, със суперсили и прочее. Това може и да допадне на някои, определено разчупва модела и доказва теорията на авторката за дамата в беда, защото тук Бо е спасяваният. И ще направя малък спойлер – не очаквах, че краят ще се различава от оригиналната версия. Така че все пак има известна изненада за всички, които ще посегнат към романа.
Не знам дали в България възнамеряват да публикуват романа и какво би включвал, затова ще дам информация за английското издание, което всъщност се състои от новата и старата версия на „Здрач”. Освен по чисто финансови причини, не виждам защо са включили книга, която при това е твърде вероятно да си чел.
„Life and Death: Twilight Reimagined” по-скоро ще заинтригува само заклетите фенове на „Здрач”, а доколко ще им хареса, зависи от индивидуалния вкус. На мен ми беше интересно да прочета тази версия, но си признавам, че ако това беше оригиналът, нямаше да заеме специално място или пък да ми направи силно впечатление.
