fb
Ревюта

Добре дошли в зоната на Здрача

3 мин.
zdrach

zdrachИма няколко истини за поредицата „Здрач”, които дори ние, нейните фенове, не можем да не признаем. Стилът не е блестящ, нито прекалено остроумен, нито много оригинален, нито изключителен. Авторката често прави повторения и се върти около шаблонните диалози.

Идеята също не е революционна. Вампир главен герой не е оригинален сюжет от 1897-а, когато Стокър публикува култовото си произведение. От тогава историята на книгата е видяла не един или два вампира, влюбени в крехки човешки същества (жени имам предвид).

Освен това 2500 страници за една любовна история. Няма лъжа – Стефани Майър малко се е оляла. Разбирам, че по-дебелите книги струват по-скъпо, съответно носят повече печалба, но все пак на моменти, особено в последната книга от поредицата, си личи, че действието е направо изсмукано от пръстите. Мога да продължа с критиките и да убеждавам сама себе си, колко НЕуникална, НЕоригинална и НЕособена книга е „Здрач”, но надали ще има полза…

Всички тези доводи не могат да ме накарат да спра да чета книгата отново и отново, да се ровя в Интернет да търся Фен фикшъни (творчество, създадено от фенове, които използват герои и истории, написани от популярен автор), само и само да задоволя глада си за още една доза Едуард и Бела, нито да пиша в няколко форума за поредицата и да имам собствена рубрика в блог, посветен на манията. Успокоението ми е, че дори и това да е болестно състояние, поне не съм сама в лудостта си. Защото епидемията „здрачомания” е силно заразна и се разпространява с невероятна скорост.

Човек, който е завършил филология, би трябвало не само да не харесва такива книги, ами дори да ги заклеймява, докато си чете класиците. Но явно при мен нещо не е наред. Това, което най-много харесвам в поредицата не е нито любовната история, нито фентъзи елемента, а, че буквално ме омагьоса. И това не е защото се казвам като главната героиня. Може би не бива да си признавам, но „Здрач” промени живота ми. Все още не си давам сметка точно по какъв начин, но знам, че нещата не са същите.

Тази книга ме накара да се почувствам отново на седемнайсет, да чета до посред нощ, да мисля по цял ден какво ще се случи, да се запиша във форуми, за да търся съмишленици, да побърквам околните с историите за вампири. Сякаш проблемите ми изчезнаха и се пренесох в друго измерение. Продължавах да върша всичките си задължения, но като в мъгла, започнах да избягвам приятелите ми, които не бяха здрачомани и всъщност нищо друго не ме интересуваше.

След тези описания може би е по-добре да ви кажа – не се захващайте с тази книга, особено ако сте твърде заети да градите кариера, да създавате семейство или да се доказвате на някакво поприще. Защото ви гарантирам, че поемете ли по пътечката в здрача, дълго няма да излезете от там. Но пък ако имате нужда от нещо омагьосващо в еднообразното всекидневие, ако ви липсва солта в дневната доза емоции или просто искате да забравите поне за малко всичко, което ви тежи на плещите – тогава няма какво друго да ви кажа, освен „Добре дошли в зоната на здрача”.

[ + ]