fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Любовникът на Маргьорит Дюрас

2 мин.
Lubovnikat Margiorit Duras

„Историята на моя живот не съществува… В него няма център. Няма път, няма водеща нишка. Има обширни места, където уж е имало някой, но не е вярно, нямаше никой…“

Lubovnikat Margiorit DurasСпомням си, че в училище ни учеха, че писателят е просто човек, който се ражда, пише и умира. Представяха го като частица от времето, която обаче романът не може да обезсмърти, това можеше да се случи единствено с неговите герои.

Нищо от това обаче не важи за Маргъорит Дюрас, една скандална и безкрайно талантлива авторка, която превръща своя автобиографичен роман „Любовникът“ в пространство на границата между реалното и фикцията, обединява ги, играе си с тях и с особена лекота постига съвършената мярка.

Книгата се чете неусетно бързо; кратки изречения, поток на мисълта, разлята еротика и изповед, които се сливат и губиш усещанията си за пределите лична история и художествена измислица. С белезите на френския нов роман, „Любовникът“ изгражда една напълно нетрадиционна картина, или по-скоро безкрайна поредица от фотографии, които разказват историята на едно петнадесетгодишно френско момиче, неназовано с име, в което още от пръв поглед се влюбва китайски бизнесмен, който е два пъти по-възрастен от нея. Така започва историята, която на пръв поглед е като много други, рисуващи, не, крещящи любовни сцени, напълно разкрепостено, но тази на Дюрас е разказана с много вкус, може би защото е реална. В нея личи празнотата и нежната тъга, а също и жертвите в името на нещо, в което не вярваш напълно.

Усещане, което остана у мен щом я прочетох, беше, че книгата е много повече от динамично сменящи се портрети и цинизъм, който на места звучи като болезнен черен хумор. Това е много повече от любовна история, това е спомен на жена, преминала през ада на живота, за да се домогне до това което е. „Любовникът“ е наниз от красотата на виетнамската природа, размисли за изгубеното детство, въпрос дали да стреляш и с изстрела да сложиш край на това, което те разяжда отвътре. Нищо в романа не е излишно или прекалено малко, повествованието е прелестни думи, споени от реални чувства, усещания и желания на героите в едни недотам реални вечери, в които нищо не е предвидимо или по правилата.

Вижте и видео от екранизацията на романа от 1992 година: