“Нищо не ни връща към даден момент от живота ни така, както музиката.”
Обичам книги за музика! Книги, които още от първите страници успяват да уловят онези така лични мигове, които всички ние имаме с музиката. Те не просто събират фактите от хронологията и живота на “велики музиканти” или бегло отбелязват музиката като фон на определено време, а интерпретират живота, любовта и нашите души с музика.
Това са книги, които са почти толкова хубави, колкото самата музика.
Това са историите с музика, с незабравими песни, които винаги си спомняме в своите малки моменти като предизвикано deja-vu, като желано пътуване през времото и пространството.
“Любовта е сборна касетка” е изцяло такава книга, но и още нещо. Тя е искрена история за любовта чрез музиката, разказ за любимата жена, нейната загубата и опитите да продължиш въпреки същата тази музика и същевременно именно с нейна помощ.
“Любовта е сборна касетка” е дълбоко лична и емоционална. Тя е и силно мъжка гледна точка, която обаче е разпознаваема за всички, защото музиката в нея ни завладява, очарова и остава в нас, независимо дали сме мъже или жени, независимо дали докато четем се сещаме за своя лична история или просто проектираме себе си в ролята на сърбящия или неговата любима.
Книгата е това, което вярвам, че всички велики музиканти искат да се случи с тяхната музика, след като вече никой не я пуска по радиото или отдавна няма от къде да я купиш – да останеш в личните спомени на хората, да се превърнеш в химн на щастливи любови или на трудни раздели, на лични мигове и частици от истории, които ще останат в съзнанието ни отвъд всички съвременни възможности за записване на музика. Защото
“В човешката ни природа е заложена фундаменталната нужда да споделяме и разпространяваме музиката наоколо, и колкото и да се развиват технологиите, мелодиите винаги ще продължат да се двиджат.”
“Любовта е сборна касетка” на Роб Шефийлд е и своеобразна Библия на музиката от 80-те и 90-те с един особено дълъг списък от групи и изпълнители, много от които или никога не си чувал, или си познавал твърде бегло, за да им обърнеш внимание. Факт е обаче, че в тази книга всеки получава възможност да се докосне до тях по един много красив начин и да открие за себе си страхотна музика, която иначе днес трудно може да се намери без да ти е препоръчана изрично. Както си говорихме с Елена, четейки тази книга задължително до теб има лист хартия, нещо за писане и отворен таб с YouTube на компютъра, където да събираш песните, които си открил. Историята е малко, като ровенето за стари плочи в антикварните магазини или търсенето на онази любима сборна касетка от детството.
Докато четях книгата, на моменти си мислех за “Отива една жена при лекаря” и “Без нея” на Рей Клуун, две книги, които разкриват отново мъжката гледна точка за загубата на любовта и нейното преодоляване. Но в “Любовта е сборна касетка” някак цялата тъга е много по-тиха, пречупена през миналото и музиката, през онези мигове на лична наслада с любимия човек, сякаш за да върнат надеждата, че навярно можеш да продължиш да живееш и да продължиш да се преживяваш всяка песен от “вашите” сборни касетки.
“Защото, когато умрем, ще се превърнем в песни и някой ще ни слуша и ще си спомня за нас.”
Прочетете още ревютата на „Любовта е сборна касетка“ от Алекс и Елена.
