Какво да правя, когато снегът неуморно се сипе и ми е толкова студено, че си мечтая да вляза в хладилника, за да се сгрея? Да мисля позитивно? Да се наслаждавам на красивата зимна приказка навън? Не, благодаря! Истината е, че ненавиждам зимата. Най-доброто, което мога да направя (за себе си и за другите), за да спра да гледам сърдито и да съм намусена, е да се скрия под пет-шест одеяла и да си чета, докато дойдат по-топли дни…
И докато тихо се сипе белият сняг, аз тихо прелиствам страниците на “Любовта ми подари” (изд. „Ciela“)…
(За да сме наясно отначало – мразя зимата и обичам романтичните тийн книги, въпреки че много отдавна съм отминала тийнейджърските години, и не смятам да се извинявам за никое от предходните твърдения.)
“Любовта ми подари” съдържа дванайсет романтини разказа на добри янг адълт писатели, които стоплиха сърцето ми. Накараха ме да помечтая за зима, която е трепет, и за сняг, който е милувка. Между страниците открих много момичета и момчета, копнеещи за целувки и нежност, и сигурно вихърът на техните бурни мечти им е помогнал да превъзмогнат тревогите относно прогнозата за времето.
Те са готови да забъркват вълшебни гозби, да се държат глупаво, да пият твърде много, да са слепи за очевидното, да таят мъка в душите си, но всички търпеливо чакат да се случи извънредното, което ще разтърси техния свят, за да го превърне в едно по-влюбено кътче на Земята.
“Любовта ми подари” е обявен за сборник с празнични истории, но аз ще го запомня като шепнеща книга за влюбването и ц-е-л-у-в-к-а-т-а – толкова глупави, неловки, очаквани и прекрасни. Коледа е използвана като красив фон за топлината в душата, която не знаем как да изразим. Разбира се, че празниците вътре в нас са най-хармоничните… Но все пак, но все пак… Може ли да има прекалено много красота?
Някои истории са като модерни варианти на вълшебни приказки, други са по-драматични и откровени. Аз, разбира се, си имам любими: “Дамата и лисицата” от Кели Линк, “Крампуслауф” от Холи Блек, “Добре дошли в Кристмас, Калифорния” от Кирстен Уайт, но една от историите ми направи особено силно впечатление и ме накара да се поразровя в „Гугъл“ за нейния автор.
Говоря за Мат де ла Пеня и “Ангели в снега” – разказ за двама души, всеки със своите проблеми, всеки обикновен по своему, които са поставени в шантава ситуация. Де ла Пеня ми се стори добър разказвач, който, без да е многословен, успява да създаде образи, мигновено добиващи плът и кръв във въображението на читателя. Впечатлена съм от лекотата, с която противопоставя красиви герои и красиви чувства срещу суровия живот и стискам палци да видя на български някой от романите му.
Сега си давам сметка, че за мен “Любовта ми подари” е непредвидена, пък и нечакана разходка с машина на времето. Шанс да се върна назад и да помечтая за наивността, която прави света чист, или да взема мигове, които са ми се изплъзнали.
Още ревюта за сборника можете да прочете в блоговете „The Book Chasers“ и „Четиво“.
