Едно пътуване преди месец ми даде чудесно оправдание да си купя книга, макар да си бях обещала първо да довърша купчинката, насъбрала се вкъщи. „Любовта трае три години“ (изд. „Colibri“) отдавна беше в списъка ми за четене, а напоследък все повече ми се искаше да й дойде редът. Постоянно срещах цитати от нея, споделяни от различни страници и познати, и всичките те ми харесваха, бяха някак истински, откровени…
И така, вечерта хванах влака и моето тричасово пътуване започна. Отворих романа, започнах го и… о, не, отново драма. Да, няма как без нея, но обикновено се старая да я избягвам максимално. Прочетох две-три страници, усетих празнотата и болката на лирическия герой и… спрях. Стори ми се като твърде негативен край на такъв хубав ден. Но след малко празното купе се оказа прекалено пусто и реших да дам на книгата втори шанс.
Оказа се, че предположенията ми са били правилни – наистина най-тежката и натоварваща част от нея е в началото. Там са загубата и отчаянието в най-чистия им вид. След това сюжетът се развива и нещата вече не изглеждат черно-бели, а доста по-пъстри и многопластови.
Това е история за любовта – истинската, с грешките, които хората допускат, с лудостите, на които са готови за нея, наред с цялата хронология на трепетите, през които преминава всеки влюбен човек. Фредерик Бегбеде разкрива същността на любовта през очите на един обикновен човек. „Любовта трае три години“ е книга за откриването и загубата, за радостта и разочарованието, за страстта и приятелството, за верността и изневярата, за желанието и отблъскването… За всичко.
И преди да ви се стори твърде розово, ще побързам да ви поправя – не е. И това е най-хубавото. Има моменти, които някои хора биха определили дори като цинични, но чарът на романа се крие в неговата болезнена откровеност, с хубавото и лошото, без капчица преструвки и превъзнасяния.
Стилът, в който е написан, е уникален. Сякаш авторът е седнал на бара до теб и макар да не те познава, ти разказва историята си, свалил всякакви прегради. Не се срамува да сподели горчивата истина, макар и с риск да прозвучи цинично, но и без страх да изкаже на глас всички чувства, бушуващи в него. Цялата палитра от тревоги, трепети, желания, разочарования. Точно това пленява читателя – че макар да е краен в някои свои изказвания, от думите на Бегбеде струи емоционалност. В книгата има и огромна доза романтика, а и надежда, защото, въпреки заглавието…
Разбира се, че любовта не трае три години!
Прочетете и ревюто на Мирена за „Любовта трае три години“, както и текстовете на Цветомира Дукова за „Windows on the World“, „Първа равносметка след Апокалипсиса“, „Помощ, простете“, „Почивка в кома“ и „6.66 евро“.
