fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

“Помощ, простете” на прецакания и изгубен герой на Бегбеде

5 мин.

pomprostete3Сядам да пиша за книгата, а в главата ми натрапчиво се върти образът на нейния автор. Все ме тегли да ви разкажа за него – той е по-интересен и по-истински. Факт, който не говори ласкаво за романа. Бегбеде ми прилича на рок звезда от края на миналия век – лошо момче с всевъзможни пороци, което твърди, че не го интересува какво мислят другите за него….

Вярвам, че читателят създава книгата, която чете. Постоянното, натрапващо се присъствие на автора ми пречи и ме напряга. А рошавата глава на Бегбеде наднича от всяка страница.

“Помощ, простете” (изд. „Колибри“) е книга за един прецакан мъж. Много прецакан. Много. Ако дочете книгата, ще разберете всъщност колко много.

Октав, рекламистът от 9.99, се е преквалифицирал в търсач на модели. Води ни в света на козметичната индустрия, манекенките и милиардерите. Показва ни контраста на Русия такава, каквато е била, каквато си я представя и такава, каквото я вижда.

Октав е вече на 40 и напълно е изгубил душевния си мир. Перманентно депресиран, той търси спасение в изповедите си пред един православен свещеник. Коя е причината за терзанията на нашия герой? Чувство на вина, защото е бил съучастник в убийство? Депресия след като е излязъл от затвора и се е сблъскал с живота? Не. С тези неща Октав е ОК.

Героят се разкъсва. Тия душевни терзания са му вменени от откритието, че бавно, но сигурно пропилява живота си. Неспособността да обича силно и всеотдайно го е превърнала в жив мъртвец.

Кое е по-достойно – да живееш без любов, защото се страхуваш от изоставяне, или да превърнеш сам себе си в глупак, изцяло отдаден на друго човешко същество? Любовта или самотата изискват нечовешка смелост? И кое е по-страшно да те сполети? Все въпроси, поставени от възрастен мъж, преминал през какво ли не и видял всичко. Въпроси, зададени с вулгарен език, но трогателни в самата си същност. Криза на средната възраст, ще кажете вие. И аз ще се съглася.

Когато окончателно се отказва да търси, героят на Бегбеде среща една 14-годишна лолитка, в която няма как да не се влюби. Тя е негов двойник – израснала без баща, неразбрана, прекалено умна или прекалено глупава. Тя е божеството на Октав и неговата утопия. И двамата не могат да проумеят, че са влюбени и нямат идея какво да правят с тази любов.

В битката между страха и любовта надмощие взема по-примитивното чувство. Октав си тръгва от своята малка манекенка, а когато осъзнава какво е направил, напълно губи здравия си разум.

Бегбеде винаги ни разказва за един герой: мъжът, неспособен да обича и да се обвърже, защото се страхува, че ще го Frederik Begbedeнаранят. Този герой е супер циничен в живота си, но невъзможно сантиментален в душата си. Правил толкова много грешни ходове, че започва да си мисли, че въобще не е разбрал коя игра играе.

Този герой обвинява другите за своите несполуки и това е най-голямата му заблуда. Вярва, че родителите му са го осакатили емоционално, но въпреки това неуморно върви по техния път. Винаги се преструва, но заблуждава единствено себе си.

В този роман (отново!)  ще прочетете какво мисли Бегбеде за семейството и любовта; за потребителското общество и мегакомпаниите, които ни управляват; за конфликта между поколенията; за революцията и опиянението.

Интересни са авторовите размисли за велите руски писатели, историческите личности, политическите конфликти. Тук можете да видите Москва, Петербург, руското село, Източна Европа и славяните през погледа на един французин.

Авторът не изневерява на афористичния си и цветист език.

„Днес произвеждат мъже, които изпитват огромен страх от самотата. Мъже, които предпочитат да се настанят в обзаведен тристаен апартамент с първата срещната, отколкото да се събудят сами в леглото си. А щом заживеят с нея, упрекват я, че им е отнела свободата.”

“В работата си трябваше да знам кое им го вдига на пичовете. Момичетата, които карат жените да пазаруват, са онези, които възбуждат съпрузите им.”

 “Нещастник, мислиш, че търсиш баща си, а всъщност бягаш от майка си.”

Лично за мен тази книга не беше приятно преживяване. Бих я определила като едно алкохолизирано мрънкане на един нещастен мъж, който наставнически ни обяснява колко прецакани сме всички, колко мръсен е животът, колко лош е светът, колко скапан е световният ред, колко гнило е обществото и как всички ще умрем. Невъзможността да отделя автора от героя ме кара да възприемам романа като писателско самосъжаление и отчаян стремеж за привличане на внимание.

Ако сте тежък фен на Бегбеде, книгата ще ви хареса, ако не сте чели нищо негово – не започвайте с “Помощ, простете”.

Прочетете и ревюто на Мирена за „Любовта трае три години“.