Не знам какво се случва – планетите ли са се подредили по специфичен начин, но в рамките само на една година на български език излязоха цели четири книги на Нийл Геймън. Е, фенът в мен би трябвало да е доволен и да замълчи спокоен, че ще има какво да чете през зимата.
Аз обаче не съм доволна. От три месеца „М като магия“ (изд. „ProBook“) ме посреща всеки ден, когато отивам на работа. Очаквах я. Заветният ден дойде и тя стана моя. Отворих я още топла от печатницата и малко се натъжих. Защото голяма част от разказите в „М като магия“ са публикувани вече на български език в други книги – в „Чупливи неща“, в „Дим и огледала“… След като прочетох няколкото непубликувани преди разказа си дадох сметка, че всъщност не съжалявам.
Да, разказите може и да се повтарят, но аз съм различен читател. „Чупливи неща“ беше първата книга, която си купих в София. Минавах покрай витрината на „Нисим“ и тя ме чакаше там. И въпреки това не я харесвам, не ми е любима. Пренасям я от квартира в квартира, само защото е на Геймън, а аз имам всичко на Геймън.
„М като магия“ ми даде възможност да изживея отново разкази, които съм чела преди повече от 5 години. И да им позволя да ме очароват. Сборникът е чудесен, балансиран, разказите в него са писани между 1983 и 2006 г., но са подбрани така, че помежду им да се получи здрава спойка, магия, ако щете. Освен това се радвам, че имаме възможност да четем едни и същи произведения на съвременни автори в различен превод. Предговорът, в който Геймън говори за четенето, е почти толкова страхотен, колкото любимият ми разказ „Как да говорим с момичета на парти“.
Зловещи и нежни, тези разкази са прекрасно начало на есента – приканват те да ги четеш, завит с одеяло, докато слушаш как първият дъжд трополи по прозореца. А когато стане много страшно, можеш просто да се завиеш през глава…
Нийл Геймън е любимец на екипа на „Аз чета“ и при нас можете да прочетете ревю за почти всяка негова книга, издавана на български – „За щастие, млякото“, „Океан в края на пътя“, „Дим и огледала“, „МеждуСвят“, „Никога, никъде, никой“, „Книга за гробището“, „Момчетата на Ананси“, „Коралайн“ и „Добри поличби“.
