Историческите романи винаги са ми били слабост, до такава степен, че в един доста дълъг период от читателския ми живот залагах основно на тях. Преди няколко години като че ли им се пренаситих и те малко по малко отстъпиха място и на други жанрове – дори спрях да следя новите заглавия на пазара. За щастие, си имам изключително книжно другарче, което е безпогрешно в преценката си какво ще ми хареса. „Мадам Тюсо. Живот между любовта и революцията“ (изд. „Емас“) от Мишел Моран се оказа строена върху купчинката с книги за четене, за да ми припомни защо толкова обичам този тип литература.
Мадам Тюсо е от имената, които са станали така нарицателни, че човек забравя как всъщност са принадлежали на реална личност. Музеят на восъчните фигури е сред най-известните туристически атракции в Лондон и пред вратите му целогодишно се вият безкрайни опашки от фенове, които нямат търпение да застанат лице в лице с любимите си знаменитости. Самата Мари Тюсо има цели три фигури в различни тематични сектори, като последният представя накратко историята на музея и създателката му, вдъхновила авторката Мишел Моран.
Романът започва в Париж, където тепърва назрява Френската революция. Младата Мари Гросхолц – бъдещата мадам Тюсо – живее със семейството си над популярния Салон дьо сир, където излагат скулптури от восък на знаменитости – от прословути крадци и престъпници до влиятелни аристократи и скандални кралски любовници. Салонът се радва на успех сред парижани и туристи, а домът на чичото на Мари – Куртиус, често е посещаван от интелектуалци и политици като Робеспиер и Орлеанския херцог. Когато крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета разглеждат изложбата със семейството си, талантът на Мари не остава незабелязан и скоро след това тя започва да дава частни уроци на сестрата на краля.
Именно тогава избухва Френската революция и Мари и семейството й се оказват между двете страни на френското общество. Много от лидерите на революционното движение са техни стари познайници и приятели, но семейството е по-скоро лоялно на монархията, а с уроците по скулптуриране младата жена се е сближила и със самата принцеса Елизабет.
Восъчна фигура на Мари Гросхолц в музея „Мадам Тюсо“ (снимка: Madametussauds.com)
Никой не може да си представи кървавите ужаси, които революцията носи със себе си. Мари преживява целия период на терора, стъпвайки върху тънък лед – в началото връзките на семейството са гарантирали сигурността им, но насред хаоса на войната всеки може да е следващата жертва. Спасителният пояс на Мари е уникалният й талант, благодарение на който тя оцелява и изобщо има шанса да се превърне в мадам Тюсо, чието име всички познаваме.
Основна роля в сюжета, разбира се, играят и восъчните фигури. Признавам, че преди да прочета книгата, не се бях замисляла за нищо отвъд естетическата им стойност – някои наистина са като живи, а и е много забавно да застанеш рамо до рамо с любимия си актьор (бил той и восъчен Джони Деп). Романът обаче хвърля светлина върху историческото значение на фигурите.
Във времената преди телевизията известните личности са били само имена за онези, намиращи се извън средите им. Восъчните скулптури на Мари свързват името с реален образ, достъпен за всеки (срещу билетче от 12 су). Изложбата в Салон дьо сир действа като своеобразна медия – Мари и Куртиус подновяват фигурите и декорите, за да отразят най-актуалните събития и силните на деня, а в разгара на революционния хаос поставят надписи, цитиращи заглавия от ежедневниците, до всяко от действащите лица.
Мишел Моран (снимка: Michellemoran.com)
Френската революция, както всеки конфликт, е благодатен период за романи с предателствата, обратите и моралните си дилеми. Стилът на Моран е изключително изразителен и увлекателен, действието е наситено с напрежение, а героите звучат съвсем като действителните личности, на които са базирани. С избухването на революцията ревът на тълпите почти се чува от редовете, острието на гилотината проблясва при прелистване на страниците. Описанията на Версай, който от златен дворец се превръща в дом на разрухата, рисуват промяната на самата Франция и създават ново усещане за мащаба и непосредствените последици на преврата.
На фона на терора изпъкват хармоничните и дълбоко човешки отношения на Мари с близките и семейството й. С майка й я свързва силна и искрена обич, красивото й приятелството с принцеса Елизабет устоява на натиска на опасностите, а голямата й любов оцелява през цяла революция.
Всъщност любовта присъства в романа, а и в живота на Мари, по-скоро като нюанс и в хода на бързоразвиващите се действия остава на заден план. Затова и преводът на подзаглавието – „Между любовта и революцията“, звучи подвеждащо. Ограниченият любовен елемент се оказа приятна изненада за моя вкус, защото първоначалната ми нагласа беше за предимно (може би твърде) романтично четиво.
Оригиналното подзаглавие е „История на една революция“ и доста по-точно отразява характера на романа, който е по-скоро исторически, отколкото любовен. „Мадам Тюсо“ обаче е преди всичко книга за една изпреварила времето си, изключително вдъхновяваща жена, от каквато всяка епоха се нуждае.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
