„Понякога посещаваме градове по наше желание, а понякога те ни привикват.“
„Майстора на куполи“, Елиф Шафак
Случвало ли ви се е някога следното: да сте на екскурзия в чужбина и докато се любувате на някоя сграда, внезапно да ви се прииска да надникнете зад историята на тази сграда, да надникнете отвъд прекрасната й архитектура? А някога искали ли сте да погледнете в миналото на някоя историческа личност? Мечтали ли сте да затворите очи и да се пренесете стотици години назад, за да видите нещата такива, каквито са били тогава?
Елиф Шафак прави точно това в новия си роман „Майстора на куполи“ (изд. „Егмонт България“). Идеята за сюжета се появява случайно в главата на Шафак, докато таксито й се промъква през задръстена улица в Истанбул, а тя се заглежда в джамията до брега „Молла Челеби“ – едно от неизвестните постижения на архитекта Синан. Така Шафак решава да ни разкаже за живота на майстор Синан и неговия калфа Джахан, но без да следва стриктно хронологията на събитията в полза на увлекателното повествование. В „Майстора на куполи“ Елиф Шафак създава свое време, в което вмества реални исторически събития.
Годината е 1574, градът е Истанбул. Синан е главният архитект в града по това време. В строенето на джамии, мостове, медресета и акведукти му помагат четирима калфи: Никола е „най-талантливият и най-стеснителният“; Давуд е „прям и открит, но много нетърпелив“; Юсуф е ням и „потаен като непроходима гора“, а индиеца Джахан „не спира да задава въпроси, без да чува 
отговорите“. Джахан изпълнява и длъжността на махут, т.е. грижи се за слона на султана Сюлейман. Белият слон Чота и Джахан стават истински приятели и дълги години са спътници в добро и зло. Джахан всъщност се превръща и в главния герой на романа, а Шафак ни завладява с разказа за неговия живот.
„Майстора на куполи“ е като една вълшебна приказка – от онези, които се разказват пред камината, докато навън всичко се покрива с красивата пелена на белия снежец, а ти стоиш захласнат, взрян в огъня на живота. В книгата има злословия, интриги, проклятия, забранена любов, дълго пазени тайни, завист и болни амбиции, способни да сриват светове. Ала тя разказва и истории за приятелството, за силата на духа и вярата, за уважението и доблестта. Романът ни въвлича в онзи отминал свят, когато великолепието и красотата на една построена джамия са придавали смисъл в нечий живот или са запазвали спомена за отминал такъв.
Когато бях преди години в Истанбул, останах изумена от бройката на джамиите в града. Така и не си дадох сметка тогава за истинската причина, която стои зад построяването на всички тези сгради. Нито пък знаех, че построяването на един храм отнема между седем и девет години. Прочитайки „Майстора на куполи“, върнах спомена за възхищението, което изпитах пред „Света София“ тогава, потопих се отново в трепета, с който наблюдавах величествените куполи. Днес знам, че някой ден ще се върна в Истанбул в търсене на още от тайнствената магия, която притежава градът. И знам, че когато се върна, ще погледна с други очи на всички храмове. Защото всяка джамия носи в себе си преди всичко любов…
Ето и някои от най-запомнящите се цитати в романа:
На този свят имаше две невидими арки – по едната се изкачваме с думи и дела, а по другата слизаме.
За да се усъвършенства, човек трябва колкото да съзидава, толкова и да разрушава.
Величествените сгради се запазват, а хората, които са ги поръчали, проектирали, построили и използвали, се променят.
Той все още не знаеше, че значимостта на вярата не зависи от непреклонността и силата й, а от способността да я загубиш, но отново и да си я възвърнеш.
Трябва да сме в хармония със себе си. Балансът е важен както за сградите, така и за хората.
Дали нещата, които правим, са по-важни от нещата, които не правим.
„Прочитайки „Майстора на куполи“, върнах спомена за възхищението, което изпитах пред „Света София“ тогава, потопих се отново в трепета, с който наблюдавах величествените куполи. “
Света София няма нищо общо с Османската империя. Възхищението, което си изпитала, е било насочено към Византия. Храмът е построен през 4 век.(Константинопол току що е станал столица на Източната римска империя), а Синята джамия отсреща е османският опит да се засенчи величието на Света София. Напразно, разбира се :)
Следващият път почети малко преди да пишеш глупости!
Всъщност има много общо. Майсторът на куполи всъщност е най-значимият строител в историята на Османската архитектура – Коджа Мимар Синан ага. А неговото най-голямо вдъхновение е била „Света София“, която оставя и огромен отпечатък върху стила му. Майстор Синан е еничар, произхожда от християнско семейство и е отведен в тийнеджъркса възраст в еничерския корпус.
Относно книгата – както повечето книги на Шафак и тази пресъздава особена атмосфера, но каточели се натрапва един „Ню Ейдж“ уклон, което за мен лично е доста дразнещо.