I’m nothing special, in fact I’m a bit of a bore
if I tell a joke, you’ve probably heard it before
But I have a talent, a wonderful thing
’cause everyone listens when I start to sing.
I’m so grateful and proud!
All I want is to sing it out loud…
So I say thank you for the music, the songs I’m singing.
Thanks for all the joy they’re bringing…
Ако по някаква случайност Thank You for the Music на ABBA е любимата ви песен, то съветвам ви никога да не посягате към романа „Малка звезда“ (изд. „Изток-Запад“) на шведския майстор на хоръра Йон Айвиде Линдквист. Веднъж отгърнали първата страница, вече няма да можете да слушате емблематичната мелодия с чистосърдечната радост, която излъчват гласовете на Агнета и Ани-Фрид. Напротив, кръвта ви ще изстива и в продължение на три минути няма да сте способни да мислите за нищо друго, освен за Терез. А Терез не е присъствие, което искате да се приближава до черепа ви.
Йон Айвиде Линдквист е не само любимият ми скандинавски писател, а и един от най-любимите ми автори изобщо. Обожавам мрачния магнетизъм на романите му и ми се иска да прочета всичко, което този човек е написал. Особено сега, когато „Малка звезда“ издърпа килимчето под краката ми и ми поднесе нещо, което изобщо не бях очаквала. Сюжетът в излезлите досега на български романи на Линдквист лесно може да се синтезира в едно изречение. „Покани ме да вляза“ – малко момче се сприятелява с дете вампир. „Когато мъртвите се пробудят“ – покойниците на Стокхолм възкръсват. Кратко, точно, ясно и пределно въздействащо. В „Малка звезда“ обаче няма нищо, което може да се синтезира кратко, точно и ясно.
Спомняте ли си аутсайдерите в живота си? Детето, което избягвахте на детската площадка? Съученикът, с когото не искахте да седите на един чин? Особнякът, от чието докосване ви беше гнус? Непознатият, чиито очи се страхувахте да срещнете, защото там виждахте разпознаване на всички изброени по-горе отрицания на личността му? Е, Линдквист ще ви обгърне в кожата на този аутсайдер. Ще усетите как злото се просмуква в нея, и то чрез историята на две момичета, които израстват по коренно различен начин и чиято неизбежна среща отприщва много нещастия.
Като бебе Терез е изоставена нейде из шведските гори, вероятно с надеждата никога да не бъде открита. Детето обаче е осиновено от две залезли естрадни звезди – Ленарт и Лайла. Дуото води безрадостен живот, белязан от горчиви спомени за някогашната си слава. Момиченцето обаче внася особено вълнение в съществуването им, когато проплаква за първи път с невероятния си глас. Неземната му музикална дарба подтиква настойниците му да го поставят в абсолютна изолация от външния свят, страхувайки се, че той ще сдъвче, изплюе и в крайна сметка опорочи таланта му. Липсата на нормални социални взаимоотношения и изкривените възприятия за света обаче превръщат Терез в нещо толкова далеч от човешкото, колкото може да бъде някой, който все пак е човек.
На този фон животът на връстничката й Тереса изглежда доста сносен. Момичето се ражда в напълно обикновено семейство, със скучни родители, които я обичат, макар и да не я разбират. За връстниците си Тереса се оказва напълно непонятна и нежелана. Тя носи със себе си вродена зрялост, която обаче поражда неприязън към околните и постепенно ескалира в самоненавист. Тереса минава през фазата на омразния интернет трол, тъжната тийнейджърска поезия и депресията, преди срещата си с Терез покрай едно от многото музикални реалитита. Заедно, двете момичета основават вълчи култ, чиито мрачни деяния могат да разплачат вече познатите ни ужасяващи дечица в хорър литературата.
„Малка звезда“ е ужасно плашещ и много особен роман. Бих го нарекла умопомрачителен, защото наистина спуска пелена от мрак над ума ти и те потапя в живота на герои, които съществуват извън всякакъв разум. Макар че са на четиринайсет, от един момент нататък е невъзможно да гледаш на тези същества като на деца. Терез и Тереса се превръщат в отвъдни създания и дори любимите им вълци вече не могат да ги припознаят като свои. И всичко това на фона на жизнерадостните мелодии на ABBA.
Йон Айвиде Линдквист посвещава голяма част от книгата на детството на главните си героини. Шведският писател въвежда Терез и Тереса като персонажи, описвайки подробно начина, по който са отраснали и са се формирали като личности. Това е и причината отначало романът да тръгва малко бавно и читателят дълго време да е в неведение накъде точно отива историята. Мен лично тази мистерия ме заплени и ви съветвам да имате малко търпение, защото ще ви се отплати многократно, щом двете момичета се срещнат. Единственото ми разочарование остана недоразвитата съдба на един от второстепенните герои – доведеният брат на Терез, Джери, който играеше голяма роля в сюжета и изведнъж му се намери залъгалка, която удобно да го отстрани, та да не се пречка накрая.
Пропастта, която лежи между човек и човек е буквално бездънна, защото веднъж забил лопатата, я дълбаеш цял живот. Йон Айвиде Линдквист е един от малкото автори, които успяват да предложат на читателя автентично пътешествие из ямата. „Малка звезда“ е изпълнена с първокласни гледки от дълбините й – от пещерите, в които се заражда влудяващата самота, до реките, които разделят деца и възрастни и покрай чиито брегове можеш да вървиш до края на дните си, без да намериш мост. И в целия този мрак отеква чистият като сълза глас на Терез, тананикащ си Thank You for the Music. What a joy, what a life, what a chance!