Толкова често се обяснявам в любов на издателство „Рибка“, че става неприлично… Но какво да направя? По-силно е от мен! Напълно омагьосана съм от книжките, които селектират, и от начина, по който ги представят на българския читател.
„Малкият градинар“ на Емили Хюз е най-новата ми любима книга. Историята и илюстрациите пленяват с простота, детайлност и хармония. Всичко е точно толкова, колкото е необходимо – прекрасна демонстрация на добрия вкус на талантливата писателка и илюстраторка.
Изреченията на Хюз са кратки и не дават много информация наведнъж, но е безкрайно интересно как заедно с картините й създават една малка (не по-голяма от детска шепа) красива вселена, доказваща че и малките неща могат да са огромни; как работят метафорите за градината и за добрия градинар; как новите факти се натрупват и надграждат, за да бъдат поуките в края ярки и отекващи дълго.
Малкият градинар се грижи за своята градина. Тя е всичко за него, но защо растенията умират? Той ли не дава всичко от себе си, или е „твърде мъничък“? Едно красиво цвете ще вдъхне надежда на нашия герой и може би ще го спаси…
„Малкият градинар“ е огромна, много мъдра книга за надеждата, силата на красотата, отговорността, грижата и успеха. И най-важното – показва ни механизма на промяната и защо всеки се нуждае от малко помощ.
Не вярвах, че след „Диво“ друга детска книжка ще може да оспорва първенството сред любимците ми, докато не разлистих „Малкият градинар“. Има някакво вълшебство тук! Всяка буква и всяка тревичка стоят точно на мястото си и обединени създават съвършената творба – нежна и тиха, но с неизчерпаем емоционален заряд.
