Тя е сред любимите книги на актрисата Ема Уотсън, пък и едва ли само на нея. Тя е сред онези книги, които възрастните харесват повече от децата. Но всъщност тази книга няма нужда от представяне, защото става въпрос за „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Може би и на вас ви е направило впечатление, че напоследък се появиха твърде различни издания на „Малкият принц“. Това се дължи на факта, че от януари 2015 г., авторските права на книгата са с изтекла давност. Казано с други думи, книгата вече може да бъде свободно преиздавана.
И понеже четох някъде наскоро, че човек трябва да прочете „Малкият принц“ поне 3 пъти в живота си (веднъж през детството, втори път – когато стане около 30-годишен, и още един път вече на преклонна възраст), реших, че сега е дошъл моментът да я прочета пак. Спомените, които имах за нея от прочитането й като дете, са два: първо, тогава не разбрах напълно защо всички толкова много я хвалят и второ, картината с боата още стои запечатана в съзнанието ми, явно историята около нея трайно ме е впечатлила.
Изданието, към което реших да посегна сега, бе това на изд. Ciela. Привлякоха ме няколко неща: твърдите корици (обожавам книги с твърда подвързия), новият превод на Валентина Бояджиева и уникалните пластични илюстрации на Дамян Дамянов, благодарение на които Принцът сякаш оживява. Всичко това, съчетано с личния предговор, който преводачката е написала, превръща изданието в истинско книжно съкровище.
И ако трябва да съм толкова откровена, колкото Бояджиева е в предговора си, ще кажа, че има резон тази книга да се препрочита вече като възрастен. Влиянието, което ми оказа сега, бе много по-силно и разтърсващо. Думите бяха същите, но смисълът бе някак друг, по-различен, по-дълбок, по-стойностен…
Има ли нужда да разказвам историята на този Малък принц? Не мисля. Всеки сам трябва да открие или преоткрие очарованието на този образ. А какъв по-подходящ момент за това от сегашния, когато на пазара вече има толкова много различни издания на тази световна класика? Вярвам, че всяко едно от тях носи красота в себе си, защото магията на Екзюпери все още е жива и защото „истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите…“
