fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

10 детски книги, които възрастните харесват повече от самите деца

5 мин.

Има и такива книги, уж написани за деца, но обичани повече от възрастните, които в алегориите и приказките намират позабравени с възрастта уроци за живота. Книги, които сме прочели като деца и сме възневидяли дълбоко, искрено и страстно, както само децата могат, неразбирайки защо ни ги бутат в ръцете и ни обясняват, че това е шедьовър и непременно трябва да го харесаме. Всъщност има много привидно детски книги, които всъщност никак, ама никак не са детски. И затова едва пораснали можем да ги оценим подобаващо.

10.  Young adult или тийн романите

Окей, нека сме съвсем откровени – тийн романите са си guilty pleasure отвсякъде. Знаем, че нямат прекалено голяма литературна стойност. Знаем, че са машина за пари. Но просто не можем да спрем да ги четем. В тях има всичко необходимо, за да прекараш няколко приятни и спокойни часа – любов, интрига, драма, апокалиптичен катаклизъм или свръхестествени обстоятелства. Възрастта няма значение, но ще се изненадате колко читатели над 40 обожават този тип романи.

9. „Звезден прах“ – Нийл Геймън

Проблемът със „Звезден прах“ е, че е писана в продължение на близо 15 година и през този период се е променяла неколкократно, неуспявайки в крайна сметка да намери точния си жанр. Прекалено наивен и недовършен за „роман за възрастни“ и прекалено… хмм, еротичен и кървав, за да позволим на някое дете да го чете, „Звезден прах“ е една от малкото книги на Геймън, които просто не са на ниво. Но все пак я обичаме, защото е Геймън, а и защото никога няма да забравим ролята на Робърт де Ниро в екранизацията.

марина карлос руис сафон8. „Марина“ – Карлос Руис Сафон

В България Сафон има ужасно вярна публика, която самоотвержено чака всяка следваща книга и приема дори първите му опити в писането, насочени към младежка (почти детска) публика с широко отворени обятия – не само „Марина“, но и „Принцът на мъглите“ и „Среднощният дворец“ влизат в тази класация.

7. „Матилда“ – Роалд Дал

Не казвам, че децата не обичат „Матилда“. Но с възрастта придобиваме нов поглед към нея и оценяваме подобаващо сатиричните елементи, вложени от Роалд Дал в текста – садистичната директорка, която е срам за учителската професия, ужасяващото семейство на Матилда, страстта на майка й към хазарта и на баща й към измамите. Те са гротескна картинка на обществото, в което читателят, интровертът, добрият човек е мачкан и унижаван. Но финалът е щастлив, всичко се подрежда благополучно и читателят, независимо от възрастта си може да си отдъхне спокоен и усмихнат.

5. „Щедрото дърво“ – Шел СилвърстийнШел Силвърстийн - Щедрото дърво

Децата обичат римите и историята за дървото и момчето, но само когато пораснем и самите ние започнем да правим жертви заради другите, можем да оценим истински саможертвата на дървото и дълбоката връзка между него и детето.

4. „Да убиеш присмехулник“ – Харпър Ли

Тази книга е едно от първите четива, които разкриват на децата проблемите в американското общество (а на тези от нас, които не живеят в Щатите задава въпроси за собствената ни толерантност и уважение към другите). Силна „детска“ книга, която препрочетена в по-напреднала възраст ти се струва много по-страшна и плашеща, защото поставя директно и открито теми като сегрегацията, расизма, насилието и липсата на емпатия. Не съм убедена, че това е наистина „детска книга“, но дори и да е така, препоръчвам на всички да я прочетат поне един път и когато се считат за „вече пораснали“.

3. „Хобит: Билбо Бегинс или до там и обратно“ – Дж. Р. Р. Толкин

Деца и възрастни обожават дребните същества, предопределени за приключения. И докато „Властелинът на пръстените“ е епична и мащабна фентъзи епопея, задала основите на цял един жанр и събудила интереса на хиляди читатели към скандинавската митология, то „Хобит“ е много по-приказно приключение за дракони и съкровища. Но нека си признаем, че покрай филмите на Питър Джаксън (по)читателите  на „Хобит“ от всички възрасти се увеличават. Все пак, кой не обича приказки със дракони, джуджета и съкровища?

2. „Алиса в страната на чудесата“ – Луис Карол

Докато децата обожават странностите в „Страната на чудесата“ и щурите приключения на Алиса, възрастните се усмихват горчиво на сатирата в уж приказната история на Луис Карол.

малкият принц

1.Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери

Децата четат за малкото момче, което живее на далечна планета, грижи се за своята роза и опитомява лисица и се усмихват на звездите и приказката. Възрастните държат в ръка книгата и докато я четат си мислят за самотата, за цената на „опитомяването“ , за живота, любовта и смъртта. Това е книгата, която възрастните най-често посочват за любима, може би опитвайки се да задържат още малко детето в себе си и цялата наивност и невинност на детските години. Но както казва самият Екзюпери:

 „Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.

Виж най-доброто от света на детските книги на DetskiKnigi.com