fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Мария Енчева: Преводачът е човек, който непрекъснато се съмнява, но изпитва истинско удоволствие от работата си

11 мин.

Мария Енчева е родена през 1982 г. в гр. Пловдив. Завършва Езикова гимназия „Пловдив“ и немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Познаваме Мария като преводач на Стефан Брайс, Йеспер Юл, Херман Кох, Хюс Кайер и още редица нидерландски и фламандски писатели, а най-новото попълнение в преводаческата ѝ кариера е романът “Жажда” от Естер Херитсен (изд. ICU). Разговаряхме с прекрасната Мария за тънкостите на трудната и отговорна професия на преводача, която обикновено не попада „под прожекторите“, а всъщност е ключова за създаването на една добра книга.

Преводачите са сред най-фините майстори на изкуството на думите. Ако трябва да опишете само с едно изречение работата и задачата на преводача, как би звучало то?
Хм.
Това е първото изречение, което ми хрумва. Хм. Преводачът (особено в мое лице) е човек, който непрекъснато се съмнява. Който не би предал текста, ако не напираше услужливо крайният срок, ами би прочел превода си още веднъж и още веднъж, би пипнал това изречение, би потърсил по-добър синоним на оная думичка. Преводачът е човек, който нощем сънува колебанията си, а денем се разхожда с тефтер и молив в джоба, за да си запише внезапно изплувалия по-добър синоним на въпросната думичка. Преводачът е човек, който е изгубил умението си да черпи невинна наслада от четенето на книги, защото непрекъснато подчертава, поправя наум или вади в тефтерчето думи, словосъчетания и изречения, които биха му послужили в този или следващ превод. Преводачът (особено в мое лице) обаче е човек, който изпитва истинско удоволствие от работата си и не би я заменил за друга, дори да му опрат нож в гърлото.

Мария ЕнчеваПочти всички сме правили превод на текст, когато сме изучавали чужд език в училище. Задачата не е лесна, а какво остава за превод на цяла книга! Как всъщност се превежда една книга? Какви са стъпките, които следвате?
За да започнеш да превеждаш една книга, трябва най-напред някой да я е харесал. В идеалния случай това сте и ти, и издателят, в по-малко идеалния случай я е харесал само издателят. Той ти я възлага. Ти се заемаш да я опознаеш. Докато я четеш, отново си избиваш от главата мисълта за онази невинна наслада, с която ще я прочетат хората след теб. Вместо това се мъчиш да влезеш в ума на автора и да попиеш стила му. В крайна сметка ти си неговият български език.

Превеждаш, връщаш се назад, превеждаш, поправяш предната глава, превеждаш – това е един безкраен процес на прескоци из текста. Когато приключиш с грубия превод, го оставяш за кратко настрана, за да си проветриш ума. След седмица-две – в зависимост от времето, което ти остава до предаването на книгата – разпечатваш превода на хартия и започваш да четеш внимателно, без да пропускаш и буква. Поправяш, сякаш държиш пред себе си контролното на слаб ученик. Нанасяш поправките на екрана. (Ако разполагам с още поне седмица до предаването на превода и, разбира се, ако са ми останали сили, аз лично изчитам текста и на глас. Или го давам на приятел, на чието мнение се доверявам.)
Накрая взимаш готовата книга в ръце, радваш ѝ се като на нещо, което си изваял от глина, малко по-късно я прибираш на рафта при останалите си преводи и не я отваряш повече, защото те е страх, че ако я разлистиш, веднага ще намериш какво още да поправиш.

Как избрахте нидерландския език? Какво в нидерландската литература ви привлича или ви е любимо?
Вината беше на „Евроспорт“. Попаднах на някакво състезание в Норвегия, участваше Бьорн Дели. Казах си: „Гледай ти какво хубаво място било това Скандинавие!“. Запалих се по идеята. Кандидатствах скандинавистика. Не ме приеха. Започнах да уча германистика. След първата година се опитах да се прехвърля в специалност Скандинавистика, но въпреки отличния успех ми отказаха. След време забелязах из коридорите на университета обява за лекторати по норвежки език. Повярвах, че най-после мечтата ми е напът да се сбъдне, и се записах първа… и последна. Не се събра група. Понеже така или иначе бях платила таксата, реших да се включа в съседната група – тази по нидерландски. Това импулсивно решение да уча нидерландски не само да промени посоката на живота ми, ами ме срещна и с някои от най-добрите ми приятели. Впоследствие записах нордистика като магистърска степен. Но сърцето ми вече беше заето.

Коя беше най-трудната част от работата по превода на “Жажда”?
Най-трудно в този превод бяха диалозите. Естер Херитсен е завършила литература и театър, писала е множество драматургични текстове и това особено личи в пестеливия ѝ стил и в диалозите. Не беше лесна задачата да предам словесните престрелки между героите така, че да не звучат изкуствено като във второразреден филм. Решението отново беше да чета преведеното на глас. Вярвам, че резултатът е добър.

Как бихте описали книгата на Херитсен на бъдещите ѝ читатели?
„Жажда“ е петият роман на Естер Херитсен и първият, който излиза в България. Главната героиня Елизабет никога не е била особено топъл и сърдечен човек. Когато става ясно, че е неизлечимо болна, тя информира всички други, но не и семейството си. Дъщеря ѝ Коко научава новината случайно, на улицата и решава да се пренесе при майка си, за да ѝ бъде от помощ през оставащото ѝ време. Въпросът е доколко е безкористно решението на Коко. И дали заглавието, което е избрала Естер Херитсен, намеква за неутолената жажда за майчина любов, или за друг вид жажда: такава за манипулация, алкохол, секс…

Имате ли любим герой от тази книга и защо?
Естер Херитсен не е от писателите, които проявяват откровени симпатии към някой от героите си. Принципно на нейните героите винаги „им има нещо“, представени са чрез липсите си, най-често чрез липсата на емпатия. И дамите от „Жажда“ не правят изключение, те са – меко казано – особнячки. Коко се ръководи от импулси, но в действителност почти няма нещо, което да я вълнува. Мързелива е и се задоволява с малко. Колкото е непредвидима тя, толкова пък е пресметлива и сдържана Елизабет. И двете се затрудняват да общуват, което проличава още в първата сцена, в която майка и дъщеря се срещат случайно на улица в Амстердам.

Интересното е, че макар героините на Естер Херитсен да са парадоксални и комплексни, езикът им е удивително прост. Писателката използва кратки изречения, които попадат право в целта и постепенно разкриват необичайни, нерядко смешни подробности за характера на Коко и Елизабет. Така Херитсен непрекъснато изненадва читателя с нещичко, та чак до заключителната сцена, от която става ясно, че Коко прилича на майка си много повече, отколкото въобще е предполагала.

Кое от посланията в “Жажда” намерихте за най-трогателно и близко до вас самата?
Книгата не дава обяснения на нищо или почти нищо. Кое какво значи, от какво е съставен ограниченият свят, в който живеят героите – на тези въпроси ти като читател сам трябва да потърсиш отговор. Още на първата страница Естер Херитсен те захвърля в главата на двете главни героини, така че да преживееш всичко от първо лице. И сам да решиш кое какво значи. Може би това е едно от най-големите достойнства на романа: че взема читателите си на сериозно.
„Моята“ тема в книгата беше темата за смъртта на близкия човек. Всеки от нас се сблъсква с тая тема в някакъв момент. И всеки, разбира се, я преживява по свой начин. Не знам дали бих постъпила като Коко. Но знам, че грижите за умиращ родител или близък, макар и тежки, могат да бъдат и голям подарък за онзи, който ги полага.

Вие сте преводач и на още една от наскоро излезлите книги в каталога на ICU – “Творецът на ангели” от Стефан Брайс. Това е книга, която изследва човешката природа, моралните граници на науката и устоите на религията. Като неин преводач ваша бе отговорността да предадете на българските читатели идеите в книгата. Какво ви помогна да се справите с тази задача?
Превеждането на всяка една книга – дори на привидно най-простата – винаги е свързано с много четене и слушане. Отварях си очите и ушите на четири. Прегледах безброй интервюта, които писателят беше дал за тази и предишни свои книги. Изядох романа с кориците. За „нормалния“ читател може и да е грехота, но на преводача работните книги често пъти са пълни с подчертавания и бележки. Чак когато се уверих, че познавам стила на писане на Стефан Брайс в задоволителна степен, седнах да превеждам.

„Творецът на ангели“ е роман, който предава умело напрежението между науката и религията през 21-ви век. За да постигна същото внушение и в българското издание, отделих много часове в прелистване на Библията, тършуване из научни сайтове и справки с по-вещи от мен хора.

Какви според вас са приликите (ако има такива) между “Жажда” и “Творецът на ангели”?
Приликите изпъкват веднага. На първо място, главните герои не са се радвали на безоблачно детство. Виктор Хопе е отхвърлен от майка си и затова прекарва първите години от живота си в интернат. Коко е отгледана от мащехата си, тъй като собствената ѝ майка е неспособна да се грижи за друг, освен за себе си. И оттам вероятно тръгват всички погрешни модели на поведение, фобии и умствени проекции. Както „Творецът на ангели“, така и „Жажда“ са романи и за връзката родител-дете. Естествено, разликите са много повече от приликите. Езикът на Стефан Брайс е по-угодлив, авторът описва всичко до най-последната подробност, сякаш те разхожда из филм с ярки картини. Стилът на Естер Херитсен също е много поетичен, но е и страшно обран, на моменти дори аскетичен. Докато единият те кара да се отпуснеш, сякаш си „в свои води“, между страниците си другият нарочно те изтипосва „като риба на сухо“ и те оставя да се оправяш както можеш. Но и в двата романа усещането е като да надничаш през прозореца на съседите и, от една страна, да знаеш, че не е редно, но, от друга, огромното любопитство да не ти позволява да отлепиш нос от стъклото.

Коя е книгата, която в момента четете (за удоволствие)?
Както винаги, до леглото си имам пет книги. В раницата – още пет. В момента чета разказ на американския журналист Филип Гуревич за геноцида в Руанда през 1994 г., „Библията за невярващи“ на Хюс Кайер, „Аз и той“ на Алберто Моравия, Educated на Тара Уестовър, която скоро трябва излезе и на български. И седем-осем други неща.

Има ли книга, която мечтаете да преведете?

Надявам се един ден да имам шанса да преведа „Библията за невярващи“, защото езикът на Хюс Кайер е вълшебство и чест за всеки преводач.

Снимки: личен архив

Откъс от „Творецът на ангели“ можете да прочетете тук, а ревю за книгата – тук.

Романа „Жажда“ от Естер Херитсен можете да поръчате от Ozone.bg с 10% отстъпка и код azcheta.