Маркъс Зюсак, автор на бестселъра „Крадецът на книги“ (изд. „Пергамент прес“), който покори читатели от цял свят с разтърсващата си история за Втората световна война и се сдоби с успешна екранизация през 2013 г., е готов с новия си янг адълт роман, съобщава The New York Times. Премиерата на Bridge of Clay е насрочена за 9 октомври 2018 г. с логото на Random House.
Книгата разказва за Клей Дънбар – един от петима братя, чиято майка е починала, а баща им ги е изоставил. В началото на историята бащата се завръща с молба към момчетата да му помогнат да издигне мост в дивото. Само Клей се съгласява да го направи.
Макар австралийският писател да започва работа по романа след излизането на „Крадецът на книги“ през 2005 г. , той споделя в интервю, че идеята се е зародила в ума му още когато е бил на деветнайсет. Тогава обаче е знаел, че не му е по силите да я осъществи. Години по-късно писането на историята продължава да го измъчва.
Когато се захванах с нея преди 12-13 години, усещах, че не се справям. Продължавах да опитвам, но когато стигнах средата, осъзнах, че не мога повече. Не беше това, което трябваше да бъде.
Зюсак разкрива, че Bridge of Clay го е затруднил поради няколко причини. Романът е по-мащабен от „Крадецът на книги“, включва повече герои и е разказан по коренно различен начин.
Творческият процес на Зюсак се подобрява значително чак след намесата на съпругата му през юни 2016 г.
Тя ми заяви направо: „Смятам, че с Клей се нуждаете от почивка. Ако не можеш да се справиш през следващата седмица, ако не успееш да влезеш в релси, трябва да се откажеш от тази книга“.
Авторът следва съвета й и се отдава на едномесечна ваканция. Когато се завръща към ръкописа, писането най-сетне му потръгва.
Книгата внезапно придоби собствен живот и тогава започнах да се забавлявам много повече с нея. Препятствията, пред които ме изправяше, ме изпълваха с радост.
Именно творческите предизвикателства са основна тема на Bridge of Clay. Главният герой и баща му се вдъхновяват от изкуството на италианския скулптор и художник Микеланджело, но се припознават не толкова в него или шедьовъра му „Давид“, колкото в недовършените му статуи, известни като „Робите“.
Докато Клей и баща му строят моста, те си казват, че би било чудесно един ден да създадат „Давид“, но всъщност живеят като „Робите“. Ако оставим негативизма настрана, смятам, че в това се крие истинската красота. Затова съществуваме. Искаме да творим тези прелести, но сме завинаги уловени в капана на мрамора и извайването му.
Въпреки огромното вълнение, което новината предизвиква, Зюсак все още таи резерви към творбата си:
Мога да пиша тази книга до деня, в който умра, и пак няма да се получи така, както искам. В момента обаче смятам, че притежава правилния дух, а щом си постигнал това, си задължен към себе си да довършиш започнатото. Надявам се читателите също да усетят сърцето й.
Гледайте специалното видео, с което писателят сподели новината на официалната си фейсбук страница:
Не пропускайте и ревютата ни за „Аутсайдерът“, „Да се биеш с Рубен Улф“, „Когато кучетата плачат“, „Аз съм пратеникът“ (тук и тук) и „Крадецът на книги“.
Снимка на публикацията: Google Play
