Гръмките заглавия обикновено предизвикват известен скептицизъм у читателя в мен, но се научих да не съм крайна в този си уклон, след като преди години се доверих на книгата на Виктор Франкъл „Смисълът в живота“. Да му се не види, какво по-амбициозно заглавие от това? Трудно обаче се намира човек, който да я е прочел и да не оценява величието й. Между другото, днес ще я намерите под наименованието „Човекът в търсене на смисъл“ (изд. „Хермес“) – една идея по-умерено, нали? Та, щом попаднах на заглавието „Причините да останеш жив“ (изд. „Intense“) от Мат Хейг, преглътнах напиращите предразсъдъци, зарадвах се на различната и свежа корица (дело на Емил Марков), и се впуснах в четене.
И така… цели два дни. Да, не си представяйте, че изданието е натоварващ наръчник за справяне с депресията. Донякъде може да се нарече наръчник, но стилът е лек, а разказите звучат много искрено и без доза фалш. Усещането е като да си излязъл с приятел на дълга разходка край морето и да сте се впуснали в пленителен разговор.
Освен че прекарах няколко приятни часа с книга в ръка, научих и немалко полезна информация. Защото, да си го кажем направо – дори да си мислим, че имаме всичко и сме изключително устойчиви на житейски сътресения, нито един човек не е застрахован от това един ден просто да се срине и да се окаже по-близко до депресията, отколкото някога си е представял. Не се опитвам да ви плаша, но моето лично убеждение е, че колкото по-добре информирани сме във възможно най-много области, толкова по-вероятно е да реагираме адекватно на събитията в живота ни.
Разбира се, не е задължително депресията да ви споходи, но в случай че засегне някой ваш близък, със сигурност бихте се чувствали по-подготвени, ако сте прочели това-онова за нея. А книгата на Мат Хейг е перфектна от гледна точка на личния опит, от който авторът изхожда. Едва ли има по-достоверен източник на информация от човек, сблъскал се челно с диагнозата депресия и съумял да се справи с нея, така че днес да нарича себе си късметлия и щастливец.
На 24-годишна възраст животът на писателя се променя без видима причина. Той започва да получава паник атаки, изпитва неконтролируема тревожност, радостите в живота не му носят удоволствие, чувства се изтощен. Мат Хейг описва последвалия си път с умерена доза чувство за хумор и необходимата сериозност, предвид важността на темата – от влизането в тъмната зона на депресията, през периода на съжителство с нея, заедно с всички научени уроци, до достигането на светлината в тунела.
Признавам, че като човек преминал през немалко премеждие в живота си, считано за достатъчен повод за депресия, и не изпаднал в състоянието на Хейг, ми беше малко турдно да си обясня причината за него. Наскоро обаче осъзнах, че е твърде тесногръдо да съдя единствено от личния си пример. Депресията в клиничната си форма, а не в тривиалния смисъл на думата, който често употребяваме в ежедневието ни, е болест. Тя си има своите причинители, симптоми и методи за лечение (незадължително медикаментозно), съвсем ясно описани в медицината. С две думи, не подценявайте сериозността на състоянието, нито го подлагайте на стигма. Говорете, четете и се интересувайте – може да спасите живот (вашия или нечий чужд), като приемете съществуването на проблема и го опознаете добре.
Книгата би била изключително мотивираща за хора, които преживяват труден период, чувстват се сами в болката си и неизбежно нещастни. Имаме склонността да си мислим, че сме уникални в преживяванията си – никой не е бил толкова тъжен, колкото сме ние сега; когато сме щастливи пък, няма по-блажени от нас. Реалността обаче е, че край вас – може би по-близко отколкото предполагате – има някой, който ви разбира. Да знаем, че и друг се е сблъсквал с трудности и е намерил начин да се справи – дори е използвал премеждието си за трамплин към по-смислен и успешен живот, може да се окаже окриляващо.
Мат Хейг съставя списък със световнопризнати личности, които са страдали от депресия – Франц Кафка, Ейбрахам Линкълн, Емили Дикинсън, Силвия Плат, Зигмунд Фройд и още много други. Техният пример го мотивира и вдъхновява да търси начин да подобри живота си. Интересна е гледната му точка – според него част от тези талантливи хора не са стигнали върховете в кариерата си въпреки депресията, а благодарение на нея. Хейг твърди, че тя се превръща в част от идентичността на човек и не бива да бъде разграничена като отделен елемент.
Британецът споделя с читателите си още от своя арсенал за борба с депресията – писането, четенето, разговорите, пътуването, йогата, медитацията и тичането. Препоръчвам да откриете останалите, като прочетете книгата. И не забравяйте, че депресията не е просто термин, заключен в страниците на дебелите учебници. Тя е съвсем реален играч в живота на хиляди хора. Струва си да знаете повече и да сте способни да подадете ръка на някого, който се нуждае от подкрепата ви. Дори като мен да посегнете към четивото от чисто любопитство, пак ще намерите онова сладко чувство на удовлетворение от отварянето на още една врата към познанието.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!