Матилда – Роалд Дал

„Кажи ми какво четеш и аз ще ти кажа кой си“ е много вярно, но ще те опозная много по-добре ако ми кажеш какво препрочиташ.
Франсоа Мориак

На гърба на корицата на „Матилда“ пише следното: „През 1999 г. след допитване, направено сред 15 000 деца между 7 и 11-годишна възраст, „Матилда“ е обявена за най-популярна детска книга в света“. Не помня през коя точно година прочетох за първи път моята книга „Матилда“, но беше там някъде – през 90-те. За разлика от родителите на главната героиня, които гледаха на нея „ни повече, ни по-малко като на трънче в петата“, моите родители не бяха такива. И Слава Богу! Именно майка ми беше тази, която ми разкри вълшебния свят на Роалд Дал.

„Когато разказва, имам чувството, че всичко това става пред очите ми“, съгласявам се в миг с Матилда. Защото, както казва и милата библиотекарка госпожа Фелпс, „Добрият писател винаги те кара да се чувстваш така.“.

„Матилда“ неизменно е книга, която може да развихри въображението на всяко дете. За мен тази книга трябва да стане от задължителните в летния списък в училище. Даже бих я препоръчала и на всеки пораснал, но запазил детето в себе си.

Признавам, че до голяма степен се олицетворявам с главната героиня и това е една от основните причини именно тази книга да ми е най-любима. Баба ми ме научи да чета на 5 години, в първи клас четях най-гладко и бързо от всички и също като Матилда поглъщах де що видя за четене у дома. Едва ли съм единствената, която преоткрива себе си в малкото „не-обикновено дете“. Това, което ме тревожи обаче е, че сред днешните деца има все по-малко такива, които предпочитат да четат книги вместо да гледат телевизия. Всъщност, не – по-тревожното е да има повече родители, които в отговор на желанието на детето си да му/й купят книжка, отвръщат: „Че за какво ти е тая пуста книга? … Май тръгваш по лош път, момичето ми!“.

Изключително живописните илюстрации на Куентин Блейк така се запечатват в ума на читателя, че той дълго време помни образите на добрата учителка г-ца Хъни и лошата директорка г-ца Трънчбъл. И не само тях… Хитроумните бели на Матилда – в знак по-скоро на протест, отколкото на истинско отмъщение към родителите й, са описани толкова ярко и увлекателно, че остават да блещукат в съзнанието ти като две звезди дълго след като изгревът е настъпил. А пакостите хич не спират до тук… Но аз ще спра до тук, за да не разкрия твърде много от чудесата в „Матилда“, макар да съм убедена че достатъчно съм Ви заинтригувала. :)

Горещо препоръчвам също и „Вещиците“ на Роалд Дал – това е една от най-невероятните детски книги, писани някога! Толкова много пъти съм я препрочитала заедно с „Матилда“ – на един дъх.

Защото една добра книга задължително се чете на един дъх – за да те изпълни наистина, за да я усетиш, за да се вглъбиш в нея, за да се вдъхновиш… Седмица по-късно след това е желателно отново да я прочетеш, за да я оцениш този път малко по-разумно, не само със сърце… :) И години по-късно тази книга трябва отново да се прочете, за да видиш как си се променил докато тя е събирала прах на библиотеката, защото със сигурност вече различни неща ще ти правят впечатление в нея… ;) Това са добрите книги… И те винаги се препрочитат. Като „Матилда“ и „Вещиците“.

П.С. Добре е да се напомни, че 10% от стойността на всяка закупена книга „Матилда“ се даряват на благотворителната фондация на името на Роалд Дал. За повече информация можете да проверите: www.roalddahlcharity.org.