Хората, запознати с творчеството на Нийл Геймън, се делят на две групи: тези, които го обожават, и онези, които не разбират за какво е цялата врява. Аз съм от първите и реагирам като малко дете пред голям шоколад всеки път, когато нещо Геймъново излезе на пазара. В случая с „МеждуСвят” обаче бях обхваната от подозрения заради думата „съавторство”. Геймън пише неповторимо, но от Майкъл Рийвс не съм чела нищо, така че не знаех какво точно да очаквам. И така, наред с всичките си опасения, се захванах с книгата.
Представете си Вселената като огромна арка, покрита с милиарди светове. Това е Анти-лената, в двата края на която се намират воюващите империи МАГ и Бинарните. Целта им е една – завладяването на възможно най-много планети. Средствата обаче са това, което фундаментално ги противопоставя. Може да се каже, че МАГ са почитателите на фентъзито, подчинили развитието си изцяло на магията и талисманите. Бинарните пък са феновете на фантастиката, най-развитата технологично цивилизация.
Имменно тук се намесват Бродещите от планетата МеждуСвят – те са надарени с уникалната способност да пътуват между измеренията, а мисията им е да поддържат баланса между вълшебство и наука, противопоставяйки се на грандоманските амбиции на империите. Бродещ е и главният герой Джоуи Харкър, който за две глави време си спечелва врагове в лицето и на двете империи и от обикновен тийнейджър, вземан на подбив заради патологичната си липса на ориентация, се превръща в изключително важен участник в борбата за равновесие.
В края на книгата Геймън и Рийвс разясняват, че „МеждуСвят” е всъщност сценарий, изродил се в книга, която е трябвало да се превърне в телевизионен сериал. И наистина, като сериал „МеждуСвят” би бил много сполучлив, шарен и интересен. Като четиво обаче… не толкова. Вярно, романът е идеален за лятото – ненатоварващ, духовит,чете се за ден. Само че в него има твърде малко Геймън и твърде много потенциално разочаровани читатели. Дори да се абстрахираме от конкретния автор, страниците са натъпкани с множество недоразвити идеи и персонажи, всичко се случва някак набързо, с доза клишета и наистина ужасен финал. Личи си, че материалът е бил замислен като нещо друго.
Личното ми мнение е, че спокойно може да пропуснете „МеждуСвят“. Освен ако не сте крайно любопитни. Струва ми се, че и самите автори не вземат творбата си особено насериозно, след като са разбрали, че „телевизионните директори не четат книги”.
