Мислех да кръстя този текст „Когато малкото пате чете между редовете“, но си давам сметка, че имената на хората, които ще представяме в тази рубрика, са по-важни от сравненията. Велина, Мартин и 14-месечната Алина са сред най-близките ми и не виждам нищо по-логично от това да започна новата ни рубрика за възпитаване на любовта към четенето „Между редовете с…“ именно с тях.
Вили има сериозен опит в създаването на телевизионни продукции, а Мартин работи във водеща фармацевтична компания. Е, лошото е, че Алина все още не може да вербализира достатъчно добре, за да включим и нейните отговори, но с Христо от „Книголандия“ ще се погрижим колкото може по-скоро тя да достигне до реална възможност да отговаря на въпросите ни в „Как четеш“.
Алина е сякаш родена с книжка в ръка
Защо смятате, че детето трябва да се докосне до книгите възможно най-рано?
Велина: Напълно вярвам, че любовта към четенето се възпитава. Ако не открехнеш света на приказките за детето във възможно най-ранна възраст, през тази зейнала врата в съзнанието му влизат всички агресивни стимули на съвремието ни – пеещи, скачащи, мигащи китайски играчки и филмчета, телефони, таблети и компютри, на чиито фон семплата книжка с картинки изглежда скучна. Затова книгата има нужда от представяне, от запознаване, от време на общуване, което да прерасне след време в дългосрочно приятелство.
Няма нищо по-тъжно от човек, който не е развил потенциала си. И смятам, че това е отговорност на родителите, а книгите са сред най-ефективите помощници в тази мисия.
Мартин: Отговорност е! Отговорност е да възпиташ детето си още от малко, „да я направиш човек“, както всеки ден ми напомня баща ми. Да я възпиташ да уважава другите, да бъде стойностен човек, да я възпиташ да обича да чете. Книгата трябва от нулева възраст да стане интересна и желана игра – в началото всичко е игра – която да замести „Маша и Мечока“ на телефона или таблета. Благодаря ти, мило, че възпитаваш Алина всеки ден, докато ме няма вкъщи!
Откога четете на и с Алина?
В: С Алина четем от двумесечна възраст. Поради простата причина, че през първия месец цялата поредица от нови житейски преживявания, която представлява гледането на бебе, в крайна сметка накрая ти оставя енергия само колкото да прочетеш някоя дълбока форумна сентенция на тема „Мога ли да ям ягоди, докато кърмя“ или „Помощ, детето ми спи само под абсорбатора“.
Сега е на година и два месеца и книгите са сред любимите й заминания. Непрекъснато ни носи да четем някоя от тях. Първите й думи бяха изречени в опит да покаже любимите си герои. Заспива, докато четем любимата й книжка. Тя обича книгите! И аз се радвам на тази любов.
Али и нейната първа библиотека
Как избирате книгите, които да й купите?
М: Ако трябва да съм честен, доверявам се напълно на жена ми при избора на книги. Почти няма вечер, в която да не ме изненадат с нова книжка, която са купили от най-близката книжарница.
В: Това е възрастта, в която подборът на четиво е възможно най-придирчив. Първо, което си остава водещо, е историята да е хубава и с послание към детето. Обаче трябва и да е написана в кратки текстове на всяка страничка, защото децата са безкрайно любопитни и бързо попиват страница след страница.
Важно е илюстрациите да са красиви, защото смятам, че всяко нещо, до което се докосват от първия им ден, формира чувството им за естетика и критерия за красота. И не на последно място – дебелите страници са за предпочитане. Те осигуряват по-дълго приятелство с книжката преди да се превърне във вкусен сандвич или чесалка за зъби.
До какви книги бихте искали да има досег тя, когато стане на подходяща възраст да възприема съдържанието сама?
В: Детското въображение е богат свят, пълен с неподозирани възможности, закъдето ние, възрастните, нямаме достъп, защото са ни закърнели сетивата. Няма изключение, просто не можем да бъдем пак деца. Книгите са единственото средство, което ние можем да пращаме като оръжие на мисия в този недостижим фантазен свят, за да помогнем на децата да развиват това, което им е заложено. Иска ми се Алина да избира литература, която да разгръща светове пред нея, която да я стимулира, която да я провокира, която да я поучава и да я кара да се оприличава на герои, чиито примери реалността е твърде бедна, за да й предостави, но идващото четящо поколение може да бъде.
Патето и неговата лятна читалня
Самите вие какъв пример сте имали като малки в четенето – от родители, баби и дядовци?
М: Въпреки повечето очаквания, че майка ми ме е натискала да чета, бидейки цял живот учител по български език и литература, това не беше точно така. А и аз имах щастието да порасна и да бъда гледан от баба ми и дядо ми по майчина линия. Казвам щастието, защото всички ценни уроци за живота, особено мъжките такива, научих от дядо си!
Въпреки това, дядо ми беше възрастен човек и обичаше „да си подремва“ по цял следобяд, а баба ми все още работеше – говорим за началото на 90-те – и аз трябваше да си търся занимания. Тогава намерих книгите – тръгвайки с „Барбароните“ и разни приказки, минавайки през комиксите на Мики Маус, книгите-игри, които бяха любими на всички момчета, „Следите остават“ и стигна до един Фридрих Герстекер, който така и не се престраших да започна. Ах, детството! А как ми липсва дядо…
В: Аз не оставях майка ми да измие чиниите, за да ми чете приказки. Много сме прочели с нея. И това, което разбирам сега, е, че благодарение на хилядите приказки, които съм чула в детството си, после в тийнейджърството не се наложи да водим с родителите ми тежки разговори за ценности и морал, добро и лошо, черно и бяло. Приказките са ценна инвестиция в личността на човек.
Каква би била личната ви дефиниция на израза “да четеш между редовете”, ако трябва да го обясните на 6-годишно дете?
М: Да попивам! Да се зачета така, че да забравя за кaфето с мляко, което сам съм си направил, и оставям да изстине, защото съм влязъл между редовете! Като се замисля, явно има сериозна причина да обичам кафето си студено.
В: Този въпрос ме накара да се замисля, че изразът „да четеш между редовете“ се е сдобил с негативна конотация, сякаш винаги предпазва от нещо лошо, което може да те сполети, ако не внимаваш. Това обаче не трябва да е внушението между книгите и децата ни.
Те трябва да четат без страх, без мнителност, но с внимание към всеки детайл –
нещо, което децата знаят как. Бих казала на порасналата си дъщеря: „Когато мама те гледа, ти виждаш, че те обича, без да ти го казва. Когато четеш книжка, тя също иска да ти каже нещо, което не е написано с думи. Открий го!“
