„Войната е най-увлекателното занятие, защото най-много съответства на истинската природа на човека – хищна и егоистична.“
Американският писател Ъруин Шоу е най-популярен с два от своите романа – „Младите лъвове“ (издаден в оригинал през далечната 1948 г.) и „Богат, беден“. Първият проследява периода от 1938 г. до края на Втората световна война, като ни запознава с трима войници, въвлечени в конфликтните събития. Шоу е почерпил вдъхновение от собствения си опит в Европа по време на войната и дали поради тази причина, или просто заради богатото му въображение, но историята, която разказва, звучи напълно и плашещо достоверна от първата до последната страница.
Военната драма ни пренася на фронта във Франция, Северна Африка и Германия, за да ни запознае с американеца Майкъл, германеца Християн и италианеца Ноа. И тримата са много различни един от друг и крайно неподготвени за сблъсъците млади хора. С напредването на военните действия Шоу постепенно разкрива вътрешния им свят, копнежите и мечтите им, като всеки от героите успява да добави нова черта в характера си до края на творбата.
Останах безкрайно изненадана от подхода на автора да преплете съдбите им по един трудно предвидим начин. Любимият ми персонаж със сигурност стана Ноа, който е сред най-добре изградените книжни образи, за които някога съм чела. Все пак се радвам, че и Майкъл също имаше какво да предложи по отношение на промяната в кръгозора си, защото много му симпатизирах и тайно се надявах да ме остави с положително впечатление. А за Християн ще ви оставя сами да си направите изводите…
Ъруин Шоу
Факт е, че с богатия си стил, изключително умение и прецизност Шоу несъмнено е успял да създаде пълнокръвни герои, които дишат от всеки ред, живеят в сърцето ти, карат те да им съчувстваш или да ги низвергваш от самото начало до последния ред. Романът разказва още куп колоритни лични истории, които трогват и интригуват, а събитията – всяка битка или поражение, са невероятно добре описани, чак тръпки да те побият. Шоу сякаш цял живот се е занимавал с пресъздаването на войната и нейните емоции. Доказателство за това са многобройните цитати, които си подчертах, но ще споделя само няколко от тях:
Женитби и смърт; гробове и вдовици; съпругът войник, който носи снимката на жена си в своята раница, която с тая снимка става сякаш сто фунта по-тежка; нежененият мъж, който сред изпълнената с нощни звуци джунгла скърби безутешно за пропуснатия миг, за брачната церемония, която не се е състояла; ослепелият ветеран, който се ослушва за стъпките на прикованата към него съпруга…
Войнишкият свят е единственият реален свят. Всеки друг свят представлява нещо като книга, изпълнена с кухи фрази и оръфана подвързия, за която няма място на библиотечния рафт; нещо като куп безцветни тостове и речи на банкет, на който всички гости вече са заспали. Десет хиляди рафта с книги не могат да спрат един-единствен танк. Библията е печатана може би милион пъти и все пак едно отделение войници с бронирана кола може за половин час безнаказано да наруши петдесет пъти десетте божи заповеди в някое украинско село и още същата нощ да отпразнува победата, като изпие две каси трофейно вино.
Само бойците, които са изпитали ужасите на предните позиции, само те можеха да говорят авторитетно със съзнанието, че наистина веднъж завинаги са заплатили цената, която ще им позволи да издигнат гласа си.
Няма да ви лъжа, „Младите лъвове“ е въздействаща и възхитителна книга, но не се чете лесно. Думите на писателя често се преглъщат трудно и на моменти човек има нужда да остави романа, преди да е събрал сили отново да продължи напред. Който има търпението да стигне до финала, без съмнение ще оцени този епичен литературен шедьовър. И като заговорих за финала, той се оказа брилянтен, неочакван, от онези, които те стискат за гърлото и помниш дълго, много дълго време…
Макар самият автор да не е доволен от филмовата адаптация с участието на Марлон Брандо и Монтгомъри Клифт, аз със сигурност смятам да я изгледам, за да изживея още няколко мига с незабравимите герои на Шоу. Вие междувременно може да посегнете към новото издание от „Ciela“ с твърди корици, които придават заслужено достолепен вид на тази книга с главно К, изпълнена със смисъл отвъд времевите граници.
И ако още не съм ви убедила да го направите и да я прочетете, то ще допълня, че „Младите лъвове“ повдига множество въпроси за страха, честта и доблестта, макар и „думата „доблестен“ не беше никак подходяща в тая война и само хора от рода на Кийн можеха да я употребяват с такава разпаленост, да вярват в нея и да смятат, че тя има някакво реално значение“.
Трудно ли е да оцелееш и каква е цената на победата? Заслужава ли си да я платиш, ако загубиш себе си по пътя? Шоу не спира да човърка съзнанието на читателя по най-различни начини, за да ни разкрие една простичка истина, валидна и за ежедневието, но с много по-голяма тежест във военни времена, а именно: „в армията човек трябва да се старае да попадне там, където има приятели“. Защото, ако няма кой да ти пази гърба или да е способен да превъзмогне себе си и собствените си страхове, за да защити теб, то тогава струва ли си да живееш изобщо и честен живот ли би било това?
