fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Моделът на успеха по света и у нас

2 мин.

Моделът на успеха 22Започвам с уговорката, че не харесвам книги, които съдържат универсално лекарство за бързо и трайно забогатяване, но за сметка на това харесвам проекти, които целят да покажат успехите на наистина вдъхновяващи хора, дори да не са толкова популярни. Така че в никакъв случай не трябва да гледате на „Моделът на успеха 22“ на нещо от първия тип, а задължително да търсите поуките, както бихте го направили при втория случай.

Честно казано, последното качество на тази книга е фактът, че има интервюта с последните трима премиери на Републиката. Най-силното – че е събрало още 20-тина наистина заслужаващи чест и почитания българи, които разказват своите истории (е, може би в някои случаи митологии) за пътя към успеха. Няма да пропусна факта, че интервюто с Бойко Борисов ми изглежда откровено тъпичко, докато отговорите на Сашо Морфов и Антон Дончев наистина ме разчувстваха. И разбира се, откритието на тази книга (единственото име, което не бях чувал досега) – професорът по биомолекулярно инженерство от Хюстънския университет Петър Векилов, за когото на български не можете да намерите почти нищо в интернет. И признавам – интервюто със Стефан Данаилов така и не го прочетох, няма и да го направя скоро.

Общо взето въпросите в книгата вървят в посока „Как се става успял“, като повечето казват, че няма такова нещо като „успял“ човек. Но пък са разделени за друго – някои казват, че трябва 99% работа и 1% талант, други – 99% талант и малко работа :) И в интерес на истината, от задната корица и предговора на Дилов-син ще останете с впечатление, че тези хора разказват как да се стигне до върха. Ами не, всеки стига до върха по свой си начин и сляпото следване на някакви псевдопостулати е по-скоро опасно.

Така че остава да се радваме на хората, които наистина са постигнали нещо и да влагаме също толкова страст, колкото те са влагали по пътя си нагоре. Защото не се знае дали ти няма да си на тяхното място в някое от следващите издания!

P.S. Изданието е от любимите ми примери за това как трябва да се финансира издателският бизнес у нас, но пореден път е направено от хора извън сферата, от такива, които разбират от „комерсиален“ бизнес. За щастие, подготвеният от Анатоли Георгиев, Георги Стайков и Емил Спахийски сборник с 22 интервюта е качествен продукт, който не бих се срамувал да имам в личната си библиотека и да препрочитам от време на време.