„Все едно всички около теб имат разпечатка от сценария на живота, но на теб никой не ти е дал, така че влизаш на сляпо и се надяваш някак си да налучкаш пътя. Но повечето пъти грешиш.“
„Момичето, което някога познаваше“ от Трейси Гарвис Грейвс е специална книга поради няколко причини. Първо, защото разказва историята на една необикновена героиня, която обаче има рядката човешка възможност да се радва на истинска и безрезервна любов. Второ, защото това е най-новото попълнение в изключителната серия „Красноглед“ на издателство „Изток-Запад“. И трето, защото българската корица, дело на Фиделия Косева, е най-красивата от всички, с които се е киприл романът досега по света.
Сюжетът ни е представен чрез две времеви линии и през погледа на двамата главни герои – Аника и Джонатан. Събитията се нижат от различните краища на десетгодишната хронологична нишка, а между тези периоди над отношенията на двойката тегне раздяла. Пълното отчуждение е разбило сърцата им, но пък е дало шанс на Аника да се научи да живее пълноценно в големия лош свят, в който често сама си е враг.
Преди да срещне Джонатан, Аника често изпада в нужда от чужда подкрепа за най-обикновени ежедневни неща – например да разбере дали намеренията на околните спрямо нея са добри, или лоши, когато за всички останали истината е съвсем очевидна. В същото време не са много хората като Аника, които биха се притекли на помощ на друго живо същество, без да подложат действията си на каквито и да било предварителни съмнения. Тази черта до голяма степен се дължи на факта, че Аника за първи път остава сама в лапите на обществото едва когато заминава да учи в колеж. Преди това обучението ѝ протича у дома, в самостоятелна форма – за да не може никой да я нарани отново.
Много ми се разсъждава по темата дали Аника действително е била спасена от чуждото отношение към необикновената ѝ личност, или всъщност е станала жертва на страха на собствената си майка. Затова продължавам да претеглям ситуацията наум, но все още не съм стигнала до краен извод. Възможно е дори да не намеря такъв, защото мнозина – отчасти и аз самата – биха прегърнали решението, което тази жена взема, а други жестоко биха го осъдили, както понякога правя и аз.
През колежанските си години Аника среща Джонатан благодарение на онова, което я успокоява най-много – играта на шах. В негово лице тя ще открие човека, който я обича и приема точно такава, каквато е, за разлика от… всички останали.
Както вече стана ясно, един ден отношенията ѝ с Джонатан приключват, но само за да започнат отначало цели десет години по-късно. В друго време и в по-добър към Аника свят. Свят, който самата тя си е извоювала чрез упоритостта и методите, спасяващи я тогава, когато няма кой друг да го направи вместо нея.
Трейси Гарвис Грейвс пише много увлекателно и почти не можех да се откъсна от романа ѝ, когато имах свободно време за четене. На страниците на „Момичето, което някога познаваше“ изобщо не липсва романтика, но и еротиката се включва ударно от време на време. Да си призная честно, тя по принцип е на ръба на моя вкус, ала дори и при това положение не я намирам за отрицателна черта. Не смятам и че трябва да става причина да не разрешите на дъщеря си да прочете книгата, дори напротив. Интимните моменти на двойката и осъзнаването на Аника за сексуалното здраве са ценен пример за всяко младо момиче, който не бива да бъде пропускан.
Струва ми се, че образът на главната героиня ще ме следва завинаги. Дори тогава, когато вече не си спомням как се е развило действието в една отдавна прочета книга, нито дори че изобщо е минавала през ръцете и очите ми, усещането за Аника няма да бъде заличено. Защото приютих съдбата на това момиче в душата си и историята ѝ бе още един урок по емпатия за мен.
Освен това благодарение на „Момичето, което някога познаваше“ съпреживях наново и по различен начин онзи фатален ден – 11 септември 2001 г. Но най-вече открих поредна разновидност на истинската любов, която понякога греши. Такива истории не се забравят лесно. Препоръчвам романа с обещанието, че няма да ви натовари излишно. Прекрасен избор за есенно четиво – уверете се сами.
Още едно ревю за книгата ще откриете в блога „Hrisilandia“.
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg.
