Току-що привърших автобиографията на Мишел Обама. „Моята история“ (изд. „Софтпрес“) много ми хареса, но един въпрос не ми дава мира: „Какво я прави толкова специална?“
Давам си сметка, че за тази книга може да се говори с много определения, но преди всичко тя е история за надеждата, куража и пътя, който всички ние ежедневно извървяваме. Мишел Обама съумява да пречупи своите дълбоко лични преживявания, амбиции и страхове през призмата на общата човешка мечта за онова толкова неуловимо и неопределимо щастие. Прави го с комбинацията от факти, сладкодумие и искреност.
Без да се колебае да спомене грешките, провалите и скърбите си, без да се срамува да се покаже несъвършена, тя ни разказва за едно любопитно чернокожо момиче от чикагското гето, което избира за свой спасителен пояс образованието. С много упорство, труд и оптимизъм, стъпка по стъпка, тя следва целите си.
По-късно младата образована жена се влюбва, създава семейство, гради кариера и все по-трудно жонглира с всичките си роли. Но не се отказва от тях, както не се отказва да подкрепя съпруга си в начинанията и мечтите му за по-добро бъдеще на държавата, а и на света. Тя се включва активно в предизборните кампании на Барак Обама, водена от дълбоката вяра във неговите възможности и идеи.
Така една висока жена, която не се страхува да говори това, което мисли, влиза в Белия дом в ролята на „първа дама“ и отказва да бъде украшение.
Книгата е разделена на три глави: „Моята история“ за семейството, квартала, ученическите и студентските години до запознанството си с Барак Обама. „Нашата история“ – за ролята си на майка, съпруга и образована жена с кариера и каузи, за които се труди. „Голямата история“, в която отваря вратите на живота в Белия дом, на многото си битки и работата, свършена заедно с екипа ѝ за осем години.
Сянката на един въпрос преминава през целия текст. „Достатъчно добра ли съм?“, не спира да се чуди една от най-влиятелните жени на света. Вечното търсене и съмнение, придружени от постоянното старание да заслужиш късмета си, може би са в основата на харизмата на Мишел Обама.
Тя бързо се окопитва в неблагоприятни ситуации и още в самото начало на първия мандат на съпруга си като президент на САЩ си дава ясна сметка за двете страни на славата. И като много умна жена решава да впрегне своята популярност в полза на добри каузи. Мишел Обама се превръща в рекламно лице на различните, заявявайки: „Щом аз мога, всеки може“. Разковничето е труд, постоянство и търпение.
Не става въпрос да сме съвършени. Не става въпрос докъде ще стигнеш в крайна сметка. Има сила в това да си позволиш да заявиш присъствието си и да бъдеш чут, да приемеш своята уникална история, да използваш своя автентичен глас. И има благодат в желанието да опознаеш и да чуеш другите. Така според мен ставаме това, което сме.
Мишел Обама разкрива себе си като обикновен човек, попаднал в нелеко, но интересно приключение по пътя на израстването си. Постоянно подчертава колко много прилича нейната история на тези на хора, които среща в Америка и по света. Една от каузите ѝ е да показва, че ние повече си приличаме, отколкото се различаваме, че единството е по-дълбоко и силно от маските, машинации и задкулисните интереси. Тя ни припомня, че две са най-важните условия, за „да станеш“ такъв, какъвто искаш – да приемеш себе си и да не спираш на едно място, тоест постоянно да търсиш и да се развиваш.
Още едно ревю за „Моята история“ ще откриете при Хриси в „Hrisliandia“.
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg!
