Десет хиляди книги. Едностаен апартамент. И съдебно дело. Така започва историята на 31-годишния преводач, писател и литературен редактор Мендел Уминер, която The New York Times разказа наскоро.
Когато се нанася в малко жилище в Манхатън, само на пресечка от Сентръл парк, Уминер взема със себе си най-ценното, което притежава, а това се оказва, че е личната му библиотека от около 10 000 книги. За него те не са колекция, а инструмент за мислене.
„Библиотеката ми е наръчник за живота“, казва той.
Стените на апартамента бързо изчезват зад купчини от книги по юдаистика, философия, театър, поезия, филмова критика и история на операта. Банята също се превръща в библиотека, а матракът, на който спи, остава почти покрит между романите. През деня Уминер превежда от иврит, редактира собственото си литературно списание Notarikon Review и организира срещи на млади писатели, преводачи и интелектуалци, които спорят за гръцката поезия, международната политика и френската литература.
Но с всяка нова книга расте и напрежението с управата на сградата.
След проверка собственикът на имота изпраща официално предупреждение. Според него огромното количество книги създава опасност от пожар и нарушава условията на наемния договор. Когато Уминер отказва да се раздели с библиотеката си, срещу него започва процедура по изгонване. За него обвинението звучи почти абсурдно.
„Не мисля, че съм човек, който трупа вещи. Но явно така са ме видели“, казва той през изданието.
Историята обаче не е само за един препълнен апартамент. Уминер е израснал в хасидско еврейско семейство, където четенето е част от ежедневието. Още като дете поглъща Достоевски, по-късно учи в равинска семинария, а след това поема по различен път – изучава философия и кино в Колумбийския университет и започва да превежда, да пише и да събира книги с почти маниакална последователност.
„Ако съм убеден в нещо, а има книги, които твърдят обратното, трябва да ги прочета всички“, казва той. „Ако не мога да защитя убежденията си, значи трябва да се откажа от тях.“
Именно тази жажда за знание стои зад библиотеката му. И това не е желанието да притежава, а необходимостта постоянно да учи.
В крайна сметка, след месеци съдебни спорове, Уминер решава да напусне жилището. Приятели му помагат да опакова хилядите томове, които временно намират място в дома на родителите му в Бруклин.
„Има един Ню Йорк, който днес е насочен към професионализма и еднаквостта. Вижда човек като Мендел и решава, че нещо с него не е наред. А всъщност това е човек, който просто живее за книгите“, обобщава един от приятелите му – режисьорът Джулиан Косма.
Историята предизвика оживени дискусии далеч отвъд Ню Йорк. За едни библиотеката на Уминер е опасно претрупване. За други е последното убежище на човек, убеден, че знанието не може да бъде събрано на електронен четец или в облачно хранилище.
И неизбежно поставя въпроса: Колко книги са твърде много?
Прочети още:
