fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Човешкото оживява в „Музеят на необикновените неща“

3 мин.
Muzeyat na neobiknovenite neshta Alis Hofman

muzeyat-na-neobiknovenite-neshta

Днешното общество е изминало каменист път до узряването си, състоящо се както в научния прогрес, така и в социалното развитие. Ето защо, както представата, че Земята е плоска днес ни се струва абсурдна, така и социалните догми от началото на XX в. ни изглеждат поразително нереални. Именно това най-силно ме впечатли в „Музеят на необикновените неща“ на Алис Хофман (изд. „Кръгозор“) – социалните закони, характерни за историческото време, в което се развива действието. Дори ежедневните привички, нормални за миналото, ме поразиха с жестокостта си. Това ме накара да се замисля за дългия път, който е изминало обществото в израстването си, и да се зарадвам, че живея във времето, в което сме сега.

Историята в романа ни връща в далечната 1911 г. в Кони Айлънд – Ню Йорк. Време, в което жените и децата нямат правата на пълноценен човек, а на тях се гледа като на добри питомци, с които господарят може да постъпи, както сметне за добре, колкото и жестокост да се крие зад действията му. Време, в което са известни така наречените Freak Showsизложби, в които се излагат на показ хора с различни видове деформации, по рождение или придобити. Например сиамски близнаци, хермафродити, джуджета, както и хора с непоправими белези и странни изменения.

Ето това представлява и „Музеят на необикновените неща“ – място, където „природни феномени бяха изложени редом до човешки чудеса”. Тук можете да си платите, за да видите Човека-вълк, момичето-пеперуда и дори русалка. И макар за външния свят много от тях да изглеждат като чудовища, те всъщност са „уникални и очарователни, и страшно смели, дръзнали да разкрият своята тайна, най-съкровена същност“ и често по-човечни и истински от останалите хора в разказа на Хофман.

Притежател на музея е Професор Сарди – гениален в изобретенията си, но безскрупулен в същността си. Дъщеря му Корали е главната героиня в любовната история, която лежи в дълбочината на повествованието. То е обградено като в рамка от две големи исторически събития и тяхната пепел.

В „Музеят на необикновените неща“ любовта съществува, но е „по-странна от всичко, което можеш да видиш”. Тя никога не е това, което човек предполага, но е всичко, от което се нуждае, за да го тласне към живота. Ако очаквате лековат любовен роман, не мисля, че това е точната книга за вас. Любовната история започва след средата на творбата. Любовта в това време няма как да бъде сладникава, тя е по-скоро спасение на останките човечност и път към свободата.

Бих определила книгата като трилър с любовни и фантастични елементи и с добре пресъздаден исторически фон. Роман, който потапя читателя в горчивата реалност на 1911 г. и единствено любовта се явява светулката – надежда, за която читателят се хваща здраво, надявайки се да полети заедно с треперливия й пламък.

Още едно ревю за книгата може да прочетете при Христо в „Книголандия“.