Полунощ е. Докато се подготвяте за предстоящия ден – или пък вече сънувате – получавате телефонно обаждане от Отряда на смъртта. Съобщават ви, че в рамките на 24 часа със сигурност ще умрете. Не се знае кога, не се знае как, а измъкване няма. Операторът изказва съболезнованията си и продължава към следващия Обречен. Дали трябва да прекарате оставащите часове в паника, или да изживеете всичко като за последно? Дали бихте предпочели да не знаете кога ще умрете, или това е възможност да се сбогувате с всички, които обичате? Пред подобни дилеми се изправят главните герои в „Накрая и двамата умират“ (изд. „Егмонт“, преводач: Елка Виденова) от Адам Силвера, а техните последни часове определено ще ви накарат да се замислите как изживявате своите собствени дни.
И Матео Торес, и Руфъс Еметерио са тийнейджъри, така че не очакват обаждане от Отряда на смъртта. Матео е у дома и чете истории за последните часове на други Обречени, а Руфъс пребива от бой новото гадже на бившата си и не може да се каже, че моментът е особено подходящ. Останали отчаяни и сами след обаждането, двамата решават да потърсят Последен приятел – човек, с когото да прекарат последните си часове. Когато попадат един на друг и решават да си бъдат взаимно Последен приятел, предстои най-голямото им, и последно, приключение. Момчетата са много различни – Матео е кротък, тих, винаги готов да помогне и, както сам казва, живее за другите. Руфъс е гневен бунтар, който крие артистична душа зад маската на лошо момче. Двамата имат един ден да се предизвикват заедно да напуснат комфортната си зона, да помогнат на другия да сбъдне последните си желания и да успеят да намерят сили да кажат довиждане. Последните им часове са изпълнени с моменти на щастие, тъга, отчаяние, безсилие и любов, които не биха оставили никого равнодушен.
„Накрая и двамата умират“ е история и за тези, които не получават обаждане, но стават част от нечия смърт, или пък трябва да приемат, че техен близък е Обречен, както и за онези, които вярват, че обаждането е само шега или пък отказват да си отидат тихо. Впечатлих се колко реалистичен е светът на Силвера – докато някои хора са превърнали обаждане, че ще умреш, в бизнес и печалба, други са създали редица организации и социални мрежи, решени да направят последния ден на Обречените по-лек. Марио и Руфъс могат да се възползват от безплатни пропуски в ресторанти, както и начини да пътуват, без да помръдват от мястото си, но и са подложени на опасност в лицето на хора, които не биха се поколебали да се възползват от нечии последни мигове.
„Накрая и двамата умират“ се чете бързо и въпреки темата си, съдържа много повече щастие, отколко тъга. Щастието да откриеш любовта и да можеш да изживееш последните си мигове с любимия, да надскочиш себе си и да направиш нещо щуро, за което винаги си мечтал, и да достигнеш всички хора, които обичаш – за да им го кажеш още веднъж. Препоръчвам на читателите да не се подлъгват, че „Накрая и двамата умират“ е просто лек тийнейджърски роман; Силвера предизвиква читателите и героите си да се замислят за своята смъртност и никога да не губят вяра, че освен смърт и загуба, светът ни е изпълнен и с надежда и обич – стига да сме достатъчно смели да посегнем към тях.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azchheta22q4 при завършване на поръчката си.
