„Не пускай ножа“ представя много интересна гледна точка за едно възможно бъдеще на планета, която е била заселена от хората преди 20 години. Заселниците от земята искали да изградят едно ново и по-добро общество, но очакваният рай не успява да се случи. Защото на тази планета няма тайни, всички мъже могат да чуват мислите си, както и на всички останали живи същества. Получава се един всеобщ и никога не спиращ шум. Жените са единствените, чийто мисли остават скрити. Като се прибави към това вечния стремеж на мъжа към власт, доза религиозен фанатизъм и местно население, естествено наречено „диваци“, вече е ясно, че рай няма, а само предпоставки за кърваво развитие на нещата.
Главният герой, Тод Хюит, е последното момче на планетата, в единствения град, населен само с мъже, или поне така си мисли той. В Прентистаун, в който мислите на мъжете непрекъснато жужат и жужат, тайни няма или почти няма. За Тод това е единствената позната действителност, докато един ден в блатото не се натъква на тишина и това променя напълно живота му. Тишината се оказва момиче, което става негов спътник в бягството му от град Прентистаун. На двамата им предстои да извървят дълъг път и заедно да открият истинската история какво се е случило преди 20 години, когато са кацнали първите заселници.
Въпреки че книгата се води роман за тийнейджъри, на мен ми се стори доста мрачна и кървава. А предвид, следващите й две части предполагам, че се очакват още по-силни описания на войната и деградация на човешкия характер. Патрик Нес е успял да развие много добре всички герои и образи в книгата. Особено добре се е справил с образите на лошите, до степен, в която на мен ми се прииска да убия Арон, както и кмета Прентис. Обикновено злото е зло, то е такова и героите трябва да го победят. Но докато четеш не се замисляш за него, знаеш, че го има, докато в „Не пускай ножа”, злото има реални форма и образ и успява да те дразни непрекъснато.
Препоръчвам книгата за четене, въпреки че празниците не са най-добрия избор да се потопиш в историята. Доста силна и въздействаща, но определено мрачна.
Прочетете ревю за книгата и от Христо Блажев в блога Книголандия.
