Признавам си честно, че досега бях оставила на Милена Ташева да се наслаждава на книгите на Нийл Геймън. Защо? Струваха ми се малко мрачни за моя вкус – “Коралайн” и “Книга за гробището” например ми звучаха доста смразяващо. Щом видях “За щастие, млякото” (изд. „Artline Studios“) обаче, усетих порив непременно да стана неин притежател. И така, предвкусвайки приятното пътуване напред-назад в пространствено-времевия континуум, разгърнах твърдите корици на една от най-жестоките книги, на които съм попадала напоследък.
Мама заминава в командировка и оставя бащата да се грижи за децата. Той обаче е доста разсеян като всеки баща, който може да бъде разменен срещу две златни рибки, докато чете вестника си. След размразяването на вечеря № 1 и топлия шоколад за успокоение, на сутринта се оказва, че няма нищо подходящо, с което децата да хапнат зърнената си закуска. Освен ако не я гарнират с портокалов сок или саламура от кисели краставички. Но кой яде зърнена закуска без мляко?!? В порив да ги нахрани подобаващо, бащата тръгва на пазар. И тогава…
Всмукан в летящата чиния на сополоподобни зелени извънземни, татко трябва да направи избор: да предаде на ужасните нашественици земята, за да я преобзаведат или да скочи през забранената врата. Както се досещате, един смел баща никога, ама никога няма да предаде собствената си планета. Скачайки в пространствено-времевия континуум, той се озовава на пиратски кораб около 300 години назад във времето. Акули, пирани (ама те нали са сладководни, как така са в морето?!?) и ходене по дъската стават неизменна част от приключенията. За щастие, млякото е в джоба на татко, а стегозавърът професор Стег се появява тъкмо навреме със своята Летяща Топка-Човеконосач.
Двамата пътешественици се сблъскват с изнервени туземци, почитатели на бог Сплод, както и с гладни вумпири, готови за закузка з разните му там профезори и азизтенти (разбирай бащи). За щастие, млякото продължава да е в джоба на таткото. Шантавото 
приключение ще претърпи още няколко обрата, преди да приключи с челен сблъсък с Динозавърската Галактическа Полиция. Гарантирам – финалът наистина ще ви зашемети, защото е толкова експлозивен, че чак да не повярваш!
А, да! За щастие, млякото все пак е налице…
Упс, забравих да спомена, че в историята имаше и понита. Но пък добри вумпири никъде не открих.
С книгата “За щастие, млякото” Нийл Геймън успя да ме привлече в групата на почитателите си. Прекарах един час в четене на страхотната история за бащата-пътешественик из времето и пространството, като междувременно си умирах от смях. Обраният и същевременно наситен с емоции изказ на автора ме прикова към текста, а забавните хрумки превърнаха четенето в абсолютно забавление. Не мога да пропусна и илюстрациите на Скоти Янг. Брилянтни! Черно-бели и толкова жестоки, че да те накарат да прочетеш книгата още веднъж, само за да им се насладиш отново.
С две думи, “За щастие, млякото” е една от книгите, които всеки млад читател трябва да има в библиотеката си. Освен чудесна за четене и от най-върлите противници на книгите, книгата е прекрасен подарък и за всеки баща. Защото само един истински човешки баща е в състояние да пътува напред-назад във времето, за да осигури мляко за закуска на децата. А после невъзмутимо да си дочете вестника!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и ревютата на екипа на „Аз чета“ за книгите на Нийл Геймън – „За щастие, млякото“, „Никога, никъде, никой“,„Коралайн“, „Книга за гробището“, „МеждуСвят“, „Океанът в края на пътя“, „М като магия“, „Дим и огледала“, „Добри поличби“.
