Aко читателите теглят пиратски копия на електронни книги, авторите ще бъдат лишени от възможността да продължат да пишат, защото няма да могат да изкарват прехраната си. Това мнение споделят едно от най-продаваните имена в американския young adult жанр – Маги Стийвотър, и още няколко писатели.
Стийвотър, прочула се с поредиците „Тръпка“ и The Raven Cycle, повдига наболелия въпрос, след като бива потърсена от читател в „Туитър“, който й казва: „Никога не съм си купувал ваша книга, чета ги безплатно онлайн“. По-късно тя споделя на уебсайта си, че когато продажбите на електронното издание на третата част от The Raven Cycle – Blue Lily, Lily Blue, спаднали драстично, издателят й решил да намали тиража на следващата повече от наполовина в сравнение с предшественичките й.
Тук идва моментът, в който хората започват да обясняват, че причината не е в пиратството. Биха казали, че обикновено интересът към поредиците намалява с всяка следваща книга, че съм била жертва на лош маркетинг или ужасни корици, или че читателите всъщност не са харесали това, което съм написала.
Тя разказва още, че е виждала фенове да си разменят PDF файлове в интернет пространството и има намерение да докаже, че пиратството е засегнало тетралогията й The Raven Cycle. Заедно с брат си създават PDF файл на финалния роман – The Raven King, който съдържа само повтарящите се първи четири глави, последвани от обяснението как пиратството засяга книгите.
Ефектът беше моментален. Форумите и сайтовете се напълниха с объркани фенове, които питаха дали някой не е намерил истинския PDF файл. Появиха се десетки публикации от хора, които признаха, че тъй като не са успели да открият пълния файл, ще са принудени да си купят книгата от Amazon. В резултат първият тираж се продаде за два дни.
Маги Стийвотър (снимка: National Writers Series)
Маги Стийвотър разкрива, че в момента пише още три романа, развиващи се в света на The Raven Cycle, но съществуването на новата поредица е застрашено от пиратството.
Вече виждам потребителите на Tumblr да говорят помежду си, че възнамеряват да си намерят нелегално първата част от трилогията по редица причини, например защото съм ужасна или защото биха „предпочели да умрат“, отколкото да плащат за книга. Като автор, аз не мога да ги спра. Но ако първият роман се разпространи нелегално, издателят ми ще отмени издаването на втория. Вече не се намираме в 2004 г. – пиратските файлове не представляват добра реклама и не могат да се нарекат „кой знае каква загуба“.
Според последното проучване на Службата за интелектуална собственост относно нарушаването на авторските права онлайн 17% от електронните книги са пиратски. Това се равнява на около 4 милиона файла.
Пиратството на електронни книги е „много важен проблем и повод за притеснение от страна на издателите“, споделя Стивън Лотинга от Асоциацията на издателите, който работи за свалянето и блокирането на нелегално разпространени файлове в интернет.
Музикалната и кино индустрия все още не са преминали през въпросната ситуация, но очевидно авторите и издателите на 4 милиона електронни книги не са получили заплащането си за тях, а трябва. В момента този факт предизвиква особена тревога у издателите, тъй като понастоящем продажбите на електронните книги леко се понижават.
Братът на Джон Грийн – Ханк Грийн, провежда в „Туитър“ анкета, на която се отзовават около 36 хиляди потребители. Въпросът засяга нелегалните електронни книги и резултатите разкриват, че 26% от отговорилите притежават пиратски файлове, а 5% от включилите се продължават да свалят такива.
Саманта Шанън, авторка на поредицата „Сезонът на костите“, заявява:
За съжаление мисля, че всички писатели го изпитват на гърба си в известна степен. Такава е реалността на съвременното книгоиздаване. Рядко търся пиратски копия на собствените ми книги, защото е прекалено разочароващо, но правя периодични проверки и изпращам линковете на издателите си с надеждата, че могат да отстранят някои от тях.
Саманта Шанън (снимка: Vanity Fair)
Шанън споделя в „Туитър“:
Най-изтощителният аспект на пиратството е, че практикуващите го често не позволяват на писателите да се разстроят от кражбата на собствения им труд. Ако помолим хората да не го правят, независимо колко учтиво се изразим, ни се отговаря, че трябва да проявим повече състрадание или че трябва да сме благодарни, задето изобщо имаме читатели.
Авторите, които искат да спрат разпространението на нелегални книги, не нападат хората, които са твърде бедни, за да си позволят да си ги купят, или читателите, които нямат достъп до библиотеки.
Но Лотинга от Асоциацията на издателите допълни, че този тип лица рядко са и извършителите. Той твърди, че зад пиратстването стоят представители на по-заможни социално-икономически групи на възраст между 31 и 50 години. „Това не са хората, които не могат да си позволят книги“, заявява той.
Том Полък, автор на фантастичната трилогия „Престолът на небостъргачите“, споделя, че читателите трябва да са наясно с последствията от нелегалното разпространение на книги:
В икономика, която е базирана на пазарни сигнали, знакът, който се изпраща, ако хората придобиват книги по подобен начин, вместо да ги купуват или заемат, не е никак добър. Съществува аргумент, че изтеглянето на един файл не е равносилно на загубена продажба, защото конкретният човек не би си го купил така или иначе, но това е статичен анализ на динамичен проблем. Ако нормализираме пиратстването на книги, то впоследствие ще демотивираме хората, които обикновено плащат за тях, и ще увеличим шанса дори те да спрат да си ги купуват.
Нарастването на нелегалните електронни книги е проблем от световен мащаб. Наскоро Русия измери, че пиратството в страната е достигнало 30% и засяга не само художествените издания, а също и учебните такива. В Австралия пък неотдавна бяха блокирани десетки сайтове с пиратско съдържание.
