Новият младежки роман от Ненко Генов “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи 1: Пратеник през портала” (изд. „Артлайн“) вече покорява читателските сърца. След успеха на “Сбогом, дневнико” (ИК „Хермес“), познатия на много книжни любители като автор на блога “Книжни криле” и преводач, поставя началото на едно лудешко приключение, което ни среща с един млад писател, принуден да пристъпи в собствената си книга и да срещне героите си.
Планирана като трилогия, която да увлече млади читатели, но и да зарадва по-опитните с препратки към любими книги и филми, “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи” беше представена с премиери в София и родния за Ненко Генов Пловдив.
След успеха на “Сбогом, дневнико!” чувстваш ли напрежение с издаването на новата си книга “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи”?
Не бих казал. „Сбогом, дневнико!“ и Капитан Клод имат някои общи тематични черти, като например взаимоотношенията между поколенията, както и намигванията към други книжни произведения и поп култура, но с това приликите се изчерпват. Трилогията „Сбогом, дневнико!“ е друг жанр и много различна като стил, там липсва фантастичният елемент и се набляга на комедията, докато „Приключенията на капитан Клод…“ е книга за книга, мета-роман до известна степен. Не мисля, че хората ще сравняват двете поредици. Разбира се, надявам се, че и Небесните негодяи ще се приемат така радушно.
По време на премиерата на книгата в София сподели, че си писал “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи” няколко години и дори, че дълго време си оставил ръкописа “на пауза”. Разкажи ни повече за процеса на писане и как Клод и негодяите намериха своя дом в издателство „Артлайн.“
Да, това е така. То е дълга история и да не досадя на читателите. Както казах и на премиерата, до известна степен именно “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи” е първата ми книга, защото започнах ръкописа още преди малко повече от десет години. Представях си го като история под 200 страници, но обемът продължи да расте, приключението придоби мащаб… Стана ми ясно, че всичко, което ми се върти в главата, няма да се събере в една-единствена книга. Но също така исках да знам дали изобщо ме бива за писател, или само на мен така ми се струва. Ето защо реших да се пробвам с друга история, с нещо по-леко. Исках да имам готова книга, с която да си опитам силите. Просто да стигна до издатели и читатели със завършен ръкопис, а не да наливам всичките си усилия в многотомна поредица, без да съм сигурен дали тя изобщо има бъдеще. И така, захванах се със „Сбогом, дневнико!“, който се пишеше изключително леко и приятно. Нямаше магии, пътуване във времето и пространството и други неща, чиято логика трябва внимателно да се измисли и опише по подходящ начин… В „Сбогом, дневнико!“ всичко беше вдъхновено от работата ми като учител и спомените ми като ученик. Но аз така обикнах героите на дневника, пък и читателите толкова ги харесаха, че някак си естествено последваха още две части – „Планински патаклами“ и „Училищни `убавци“. Междувременно, горкият капитан Клод търпеливо чакаше отново да му дойде редът…
Реших, че ще изпратя ръкописа за първата част от „Приключенията…“ на изд. „Артлайн“ поради няколко причини. Първо, опре ли до фантастична и младежка литература, те имат подход. Светът на Клод е с доста стиймпънк елементи, а това е жанр, към който издателството има афинитет. Знаят как да редактират и реализират подобна книга. Второ, харесвам кориците и оформлението на „Артлайн“, падам си и по работата на доста от художниците, с които те работят. А още от самото начало си представях книгите за капитан Клод като илюстровани романи с грабващи корици. Не на последно място, преди години от „Артлайн“ искаха да издадат и „Сбогом, дневнико!“, но аз започнах работа с „Хермес“ и обещах на Христо Коцев и компания, че те ще са първите, на които ще покажа следващата ми поредица. Така и направих. И за моя голяма радост, всички в издателството посрещнаха ръкописа повече от радушно и изобщо не ми се наложи да чакам дълго преди да получа вестта, че е одобрен за издаване.
В книгата има 22 черно-бели илюстрации. Сподели ни как започна работа с художника Галин Георгиев и как създадохте илюстрациите, които толкова добре описват героите?
И тук историята зад кулисите е дълга. Първите илюстрации с Мат и Клод, главните герои на романа, са дело на художника Роман Кисьов, който бе така добър да изготви концептуални рисунки още през 2013 година, на базата на първите глави от романа. Когато започнах работа по книгата с „Артлайн“, с Роман вече паралелно работихме по нещо различно и не исках да смесваме проектите. Още един художник започна работа по книгата, но заетостта го възпрепятства и пътищата ни се разделиха. Тогава от „Артлайн“ организираха конкурс за бъдещ илюстратор на поредицата, без да издават детайли за автор, заглавие и сюжет. Имаше доста участници, като до мен достигнаха илюстрациите на двадесетината най-добри. Изборът никак не беше лесен, тъй като визуалното разнообразие беше огромно и много стилове ме блазнеха като алтернатива. Но в крайна сметка, след внимателно отсяване, спрях се на Галин, тъй като именно неговите рисунки ме грабнаха най-много и се доближаваха най-силно до моята представа за героите, атмосферата и визията на книгата.
Предварително бях подготвил цял ферман с описания на героите, не просто визуално, но и като характер, като развитие, като излъчване, бях насъбрал материали като отправна точка, дори бях приложил и малко музика, защото исках книгата да носи определено усещане, както като текст, така и като вид и илюстрации. Общо взето, на Галин му се наложи да изчете още един роман, на тема как да изглежда романът… Което може би не беше нужно от моя страна, тъй като той се справи прекрасно и разви нещата отвъд представите и очакванията ми. Галин е страхотен професионалист, който допринесе извънредно много за книгата. С него се работи просто прекрасно. Разбираме се с половин дума, а освен опит и талант, той има и богато въображение, око за интересни гледни точки и динамични композиции… С други думи – всичко, което търсех!
Героите ти са доста колоритни. Имаме аеропират албинос, който изглежда като рок звезда, луд учен, в който да разпознаем поне един наш преподавател, герои от различни раси и места. Нарочно ли избра да събереш толкова различни пресонажи, за да научиш децата да не приемат хората според начина, по който изглеждат?
Ако някой се научи покрай книгата ми да не съди хората единствено и само по външния им вид и да не си вади прибързани заключения – прекрасно. Но не съм си го поставял за цел. По-скоро исках да има една интересна пасмина от персонажи, които читателите да опознаят с удоволствие. А всъщност срещата със самите Небесни негодяи тепърва предстои във втората книга! Освен това, хората от реалността на Мат понякога се оказват пряко или косвено прототипи на героите от книгата му.
Освен че пишеш, ти превеждаш, но и много четеш. Разходи ни из собствената си библиотека. Разкажи ни за книгите, които са те вълнували като тийнейджър, и разбира се, тези които те вълнуват днес.
Отговорът на този въпрос май вече е в книгата. Лесно е човек да види какво ме е вълнувало и продължава да ме вълнува. Всъщност освен всичко друго, “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи” е и своеобразно любовно писмо към всичко, което ми е повлияло и което ме е вдъхновявало през годините, най-вече като литература. Книгата започва с цитати на първите изречения от три класически романа, които са ми много любими. По-нататък пък има няколко глави, в които героите изследват любопитното преплитане на реалност и фикция в редица любими мои класически произведения.
Имам и отделна стая, която е моята Star Wars библиотека, но тъй като събирам кажи-речи всички комикси, романи, арт албуми, енциклопедии и прочее книги по „Междузвездни войни“ от 1977-а насам, и това пространство отдавна ми е отесняло.
Сподели ни и кой герой от книга би искал да оживее в реалния свят и да те смути, докато пишеш своята следваща Първа глава?
От моите герои, мисля, че наистина бих повилнял с капитан Клод… Въпреки че малко се притеснявам какво би могло да се отприщи в негово присъствие. От герои на любими мои автори – бих дал всичко за един следобед с какао и сандвичи с мармалад с мечето Падингтън, или Мумините на Туве Янсон да се отбият на гости.
Можеш ли да ни издадеш някоя тайна, свързана със следващата книга в поредицата?
Ами… Защо пък да не издам! В следващата част попадаме в света на Клод и се запознаваме със самите Небесни негодяи. Измежду тях има един симпатичен антропоморфен котарак, на име Мяурицио. Нямам търпение да ви срещна с него!
Можете да купите с отстъпка от “Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи 1: Пратеник през портала” и поредицата “Сбогом, дневнико” от Ozone.bg.
