Какви мисли се въртят в главите на децата между 12 и 19 години по теми като лъжата, наркотиците, оценките, хейтърството, страха, щастието, смисъла на живота или смъртта? Какво изобщо мислят тийнейджърите? „Нещата, на които не ни учат в училище” (изд. “Егмонт”) на видео блогъра Емил Конрад дава добра представа за това.
Дванайсетте есета са директни, откровени, с известна доза хумор и много подобни на ежедневните разговори между връстници в училище. Една празна глава очаква читателя на финала, заедно с подканата сам да я съчини за това, което го вълнува в момента. Ако вече сте извън тийнейджърската възраст, вероятно няма да останете впечатлени от текстовете, но книгата така или иначе не е предназначена за вас, а за младите читатели, склонни да чакат с часове на опашка, за да се сдобият с екземпляр от нея.
Без съмнение Емил се справя много по-добре с клипoвете отколкото с писането на книги, но същественото в случая с „Нещата, на които не ни учат в училище” не са стилът или литературната стойност, а близостта на темите до аудиторията. Емил Конрад е уцелил начина, по който да комуникира успешно с нея.
Това е и урокът, който може да научи по-възрастната публика. Не можете да накарате тийнейджърите да ви слушат, ако не го правите по интересен за тях начин. Не можете да ги накарате и да заобичат четенето, ако не виждат смисъл в него и то не им носи удоволствие. Книгата на Конрад прави точно това – носи удоволствие на читателите си. Едно е сигурно – ако непрекъснато упрекваме децата, че не умеят да си подбират четивата и четат боклуци, няма да ги насърчим да продължават да четат.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и ревюто на Алекс за книгата.
