За човек като мен, който живее вече седма година в Дъблин, обявен за „Град на литературата“ от ЮНЕСКО през 2010 г., прочитът на „Невидимите фурии на сърцето“ от нашумелия ирландски писател Джон Бойн бе задължителен. Препоръката дойде от моя много близка приятелка, на която винаги безрезезервно съм се доверявала, когато ми предложи някоя книга. Не се поинтересувах много от сюжета, докато романът не пристигна и надникнах какво пише в анотацията. Дотогава ми стигаше това, което знаех от препоръката – че авторът е ирландски и действието се развива в Ирландия. Нямах търпение да започна да чета.
„Невидимите фурии на сърцето“ (изд. „Лабиринт“, преводач: Владимир Молев) има дълбок и великолепно развит сюжет, на места провокативен, дори скандален, но увличащ още от самото начало. Главният герой – Сирил Ейвъри, е изоставен от невръстната си майка, която е принудена да напусне родното си място в дълбоката провинция на Ирландия. През 1945 година строго вярващите католици в Ирландия не гледат с добро око на извънбрачни деца. Младото момиче, отритнато дори и от собственото си семейство, взима еднопосочен билет и се озовава в Дъблин.
Така Сирил попада в богато и нетрадиционнно семейство, което така и не е успяло да има свои деца и решава да си осинови. Новият му настойник му натяква и припомня при всеки удобен случай, че той не е истински Ейвъри, а мащехата му е постоянно заета със себе си, цигарите си и писането на романи. Без изненада, Сирил ги нарича Чарлс и Мод, а не „татко“ и „майко“. В това семейство има всичко друго, освен любов. А любов е единственото, от което има нужда малкият Сирил.
Дали заради самотния му, необичаен начин на живот или това е нещо, от което не можеш да избягаш в себе си, първият сблъсък на 7-годишния Сирил с любовта е една детска среща. Запознава се с малкия син на приятелско семейство, което им е дошло на гости – Джулиан. Ще му трябват обаче години да осъзнае и признае пред себе си своята нетрадиционна сексуалност, да се пребори с чувството си за вина, че е различен, да намери своята сродна душа.
Бях сигурен в едно: това беше краят. Никакви мъже, никакви момчета повече. Отсега нататък само жени. Ще съм като всички останали. Ще бъда нормален, дори и това да ми коства живота.
Наслаждавах се и на майсторството на разказвача Бойн – от първите трепети до всички последици от това да си бисексуален в Ирландия по време, когато това все още се е наказвало със затвор, събитията в живота на Сирил са брилянтно описани. Авторът обхваща 70-годишен период, чак до 2015 година през Ирландия, Нидерландия и САЩ. Но стига ли цял един човешки живот да намериш себе си, където и да отидеш по света? И колко висока цена трябва да платиш за това? Колко грешки трябва да направиш? Колко болка да понесеш? Колко пъти трябва да паднеш и да се изправиш?
Снимка: thesun.ie
Макар Сирил да е във вихъра на събитията, Бойн изгражда чудесно и всички останали герои. Романът е толкова увлекателен, че няма как да не се чувстваш съпричастен към тези съдби и случващото се между страниците, да съпреживяваш с героите, да ги запомниш. Бойн засяга и все трудни теми за преглъщане – отношението към хомосексуалността, суровата католическа църква, политическата обстановка в една твърде различна от днешната Ирландия и появата на СПИН с всичките предразсъдъци, че можеш да се разболееш само, ако си от онези, другите…
„Невидимите фурии на сърцето“ ми припомни Ирландия именно в тази друга светлина, когато еднополовият брак, приет от 2015 г. тук, все още е бил далечен мираж. Едно е да знаеш историята на Оскар Уайлд и неговия живот, но да четеш Бойн и да осъзнаеш с цялата ударна сила на словото какво е било чувството и какъв е бил животът на хомосексуалните в държавата, в която живееш днес – това за мен бе най-ценното от тази книга и аз го взимам с трепет и благодарност.
Не бих могла да препоръчам „Невидимите фурии на сърцето“ само с едно-две изречения, или изтъквайки факта, че има пълнокръвни герои, добри диалози, приятно чувство за хумор, чудесен и обнадеждаващ финал на фона на всичко случило се. Но мога още веднъж да се опитам да ви убедя, че това е един от смислените романи, които не бива да подминавате, дори темата за хомосексуализма да не е от вашите най-любими. Всъщност именно ако тази тема ви е неудобна, горещо ви съветвам да прочетете книгата. Защото пред невидимите фурии на сърцето всички сме равни, всички търсим своето щастие. Но само когато сме истински готови да застанем пред огледалото и да се приемем такива, каквито сме, едва тогава животът започва…
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg.
