От Брайдсхед до Хогуортс, от абатството Нортангър до Мандърлей, в материал за The Guardian Хелън Мейслин ни повежда на разходка след любимите си фикционални имения и замъци. Някои отразяват настроението на книгата, други са самостоятелни герои, но общото между всички тях е, че будят възхищение и оставят трайна следа в паметта на читателя.
Винаги съм обичала и често въздишам по старите замъци, абатства и имения от книгите. Особено когато те са описани достатъчно реалистично, че да мога да си представя как живея в лукс и разкош, които извън книгите не бих могла да си позволя.
1. Замъкът Брайдсхед от „Завръщане в Брайдсхед“, Ивлин Уо
„Завръщане в Брайдсхед“ беше любима книга на момчета, които познавах в тийнейджърските си години. Те харесваха Чарлз Райдър и бяха омагьосани от замъка Брайдсхед и бляскавото семейство Флайт…
Чарлз вече е очарован от красивия Себастиан Флайт, когато се озовава в Брайдсхед. Той за първи път вижда къщата в слънчев следобед през юни и признава, че въпреки прехласването си от видяното е усетил зловещия хлад в думите на Себастиян, който представя замъка като „мястото, където семейството ми живее“. Мраморните камини, изрисуваните тавани и обновения изумителен параклис – всичко е пропито от тъга.
Разбира се, ние вече знаем от пролога, че замъкът ще бъде взет и разрушен от армията. Когато пише книгата, Уо смята, че всички потомствени имения са обречени на подобна съдба.
2. Хемптън от „Любов в студен климат“, Нанси Митфорд
Хемптън е английска провинциална къща, построена в стила на френските готически замъци. Вилата е грандиозна, налудничава и напълно ужасяваща.
Хемптън е прекрасен и луксозен. Огромната френска маса винаги е покрита с най-новите документи, които лакей пренарежда по няколко пъти на ден. Имената и титлите на гостите са написани с внимателен калиграфски почерк върху карта на вратата.
Независимо от целия разкош, усещаме „студения климат“ на заглавието в признанието на Поли Хемптън, която споделя пред Фани, че завижда на децата Радлет, задето са отгледани в тих и любящ дом.
3. Замъкът Бландингс от поредицата за замъка Бландингс на П. Г. Удхаус
Бландингс е описан като едно от най-старите и най-големи имения в Англия, с безкрайни зелени площи, паркове, величествени дървета, добре отглеждани пчели и възпитани птици… А слънцето вечно е усмихнато, разбира се.
Бландингс е седалището на деветия граф Емсуърт, което споделя със сестра си, децата си, персонала и други неизбежности на щастливия аристократичен живот. След като среща сина си Фреди в Лондон, лорд Емсуърд заявява: „И защо някой малоумен би искал да дойде в Лондон, когато може да бъде в Бландингс!
4. Абатството Нортангър от „Абатство Нортангър“, Джейн Остин
Под влиянието на готическите романи Катрин очаква абатството да бъде обгърнато в мистерия, пълно с непростими тайни и източник на вълнуващи преживявания. В действителност мястото е точно обратното – приятно, модерно и приканващо. Единствено стаите на покойната мисис Тилни са обгърнати в мистерия и Катрин бързо решава, че генералът трябва да е убил съпругата си и да крие ужасната тайна там… Следват поредица от недоразумения и интриги, с които голямата любов ще трябва да се справи.
5. Сан Салватор от „Вълшебният април“, Елизабет фон Арним
Четири жени бягат от сивото си ежедневие в опит да намерят рецептата за щастието. Те напускат мрачния дъждовен Лондон и се потапят за един месец в средиземноморската екзотика на Портофино, Италия.
Замъкът Сан Салватор сякаш ги омагьосва. Просторни стаи с бели стени, окъпани в слънчева светлина. Глицинии, фрезии, лилии, череши, праскови, кипариси, фикуси, маслинови горички. Природата е окъпана в цвят и аромат.
Под влиянието на толкова много красота, четирите жени започват да се надяват отново – че ще се влюбят, че ще бъдат щастливи.
6. Мандърлей от „Ребека“, Дафни дю Морие
Снощи сънувах, че отново се връщам в Мандърлей.
Мандърлей е красивата фамилна къща на Максимилиан де Уинтър. Когато пристига в имението, младата му съпруга разбира колко трудно ще й бъде да преодолее спомена за Ребека – първата съпруга на Максимилиан, която загинала при мистериозен инцидент.
7. Хогуортс от поредицата за Хари Потър на Джоан Роулинг
Няма как да пропусна Хогуортс в тази класация. Училището за магия и вълшебство, в което учи Хари Потър, за да може да се изправи срещу Волдемор и да отмъсти за родителите си, е боготворено еднакво силно от момчета и момичета, от възрастни и деца.
Хогуортс прилича на огромен, призрачен, пълен с опасности замък, подобен на замъците в готическите романи. Забранената гора е пълна с гигантски паяци, въоръжени кентаври и хипогрифи. В оранжериите има смъртоносни растения. В мазето дебне змей, а в коридора на третия етаж – триглаво куче.
Като се абстрахираме от тези подробност, Хогуортс е традиционен, старомоден пансион и много от учениците го считат за дом.
8. Торнфийлд от „Джейн Еър„, Шарлот Бронте
Торнфийлд е типичен готически замък, отдалечен и мрачен като своя собственик. Но след като оцелява в Гейтсхед и Лоуд, Джейн е непоколебима и с готовност приема да бъде гувернантка на повереницата на мистър Рочестър.
Джейн смята, че имението е добре уредено и красиво, макар че има неприятно предчувствие за третия етаж. Там стаите и коридорите са тъмни, мрачни и пълни със старинни мебели. Както казва икономката г-жа Феърфакс, ако в Торнфийлд имаше призрак, третият етаж щеше да е неговото свърталище.
От третия етаж идва луд и безрадостен смях, а една нощ огън пламва необяснимо откъде и Рочестър едва не загива.
Ще разкрие ли Джейн тайната на имението и на неговия господар и ще може ли да превъзмогне истината?
9. Замъкът на Дракула от „Дракула„, Брам Стокър
Най-призрачното място в този списък безспорно е замъкът на граф Дракула.
Внезапно си дадох сметка, че кочияшът вкарва конете в двора на голям стар замък, от чиито високи и тъмни прозорци не излизаше никакъв светлинен лъч и чиито полусрутени зидове се очертаваха на фона на осветеното от луната небе.
Младият адвокат Джонатан Харкър пътува по работа през дива, снежна страна, гъмжаща от вълци, за да посети граф Дракула в трансилванския му дом.
Когато достига замъка, Харкър преценява, че е попаднал в износена и порутена, но непробиваема крепост. Много скоро той осъзнава, че няма как да избяга.
В замъка има скъпи мебели, чаши и чинии от злато, добра библиотека. Няма слуги и няма огледала. Харкър се чувства все по-заплашен и отчаяно иска да си тръгне. В лутанията си младия адвокат открива порутен параклис с петдесет големи дървени сандъка, пълни с пръст. Граф Дракула лежи в една от тях.
10. Годсенд от „Моят замък“, Доди Смит
Въпреки че е най-невзрачен и порутен, Годсенд е любимият ми замък от списъка.
17-годишната Касандра живее с красивата си сестра Роуз, ексцентричния си баща и втората му жена в полуразрушен замък.
Дневникът на Касандра позволява на читателите да надникнат в любовните перипетии, предателствата и изненадите в живота на всеки един от необикновеното семейство. Касандра обича замъка толкова много, че е невъзможно да не сте очаровани от описанията й.
Доди Смит пише: „Познавах това семейство, живях в този замък.“, а книгата й ни дава възможността и ние да поживеем там.
* Материалът е публикуван със съкращения. Заглавието е на редакцията.