„Никоя младост нямаше смисъл, ако не съществуваше риск от насилствена смърт, а на моята младост исках да придам смисъл, различен от този да се търкалям в удоволствията на живота.“
На 22 той мечтае за пролетта на 68-ма. На 19 тя иска да крещи срещу целия свят и застава до него в нихилистичния бунт на младостта. Накрая никой прокурор, поет, психолог или режисьор няма да може да я диагностицира категорично: лудо влюбена или влюбена луда.
„Независими сърца” е криминална история, която завършва с пет трупа, а Париж е окъпан в кървава баня, каквато не е виждал дотогава и оттогава.
Дотогава и оттогава това е любовна история, разказана с овъргаляни във всички страсти на младостта думи. Любов, капсулирана в задушаващо общество, чиито граници иска да разбие. Когато се оказват безсилни, желанието за изолация се оказва невъзможен, “намотан около себе си каприз”.
Младият френски писател Давид Фоенкинос изследва измеренията на любовта във всичките си романи. В „Независими сърца” обаче няма и следа от снизходително ироничния подход към брачните проблеми на младите съпрузи от „Еротичният потенциал на жена ми” и „В случай на щастие”. Разказът му проследява събитията от невероятно близка дистанция, като непрекъснато се промъква ту в нейните, ту в неговите мисли и се плъзга грациозно по динамичните им промени.
Независимите сърца искат да унищожат системата, която обрича младостта на мечти за къща и кола на старо. Те са образи символи на анархистично-нихилистичните движения от 90-те години, чиито идеи за справедливост придобиват политическо звучене и получават сериозен социален резонанс.
В типичния си стил, Фоенкинос дълбае в чувствата на двама души, превърнали се в синоним на отчаяното недоволство. Той изследва как силната им любов ги превръща в убийци – докато неговите мечти се блъскат в стени от невъзможност, тя се опитва да избяга от фанатизма му, но не би могла да живее без любовта си, а той – без нея, най-вярната си опора.
„Зад образа на убийци се криеше образът на младостта, готова на всичко, за да счупи врата на обществото, готова на всичко, за да може да диша в потискащата атмосфера на тези години.“
Той е Одри Мопен. Убил трима полицаи и един таксиметров шофьор за по-малко от 30 минути в една октомврийска нощ на 1994 г. в Париж. След кратко преследване полицаите го прострелват смъртоносно и той умира ден по-късно.
Тя е Флоранс Рей. Икона. Тя е съучастник на Мопен, осъдена на 20 години затвор. Когато го прострелват, безцеремонно коленичи и го целува по устните. Така и я арестуват. След 9 часа разпити и мъчения казва само името си. Не говори за случилото се никога, нито в съда, нито с адвокатите си. Излиза от затвора през 2009 г. Още не е казала нищо.
„Независими сърца” е изключителна интерпретация на тази лишена от доказани подробности история, вдъхновила много стихове, кадри и акорди. Фоенкинос решава да я скрепи с любовта на едно момиче, обичало необяснимо силно точно онова момче.
Прочетете още ревютата на „Еротичният потенциал на жена ми“ и „Деликатност“ от Давид Фоенкинос
