fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Ние, лъжците” или колко дълбоко можем да скрием истината

2 мин.
Nie, lazhcite E. Lokhart

Nie, lazhcite E. Lokhart„Ние, лъжците“ (изд. „Егмонт България“) ви въвежда в затворения свят на идеалното семейство Синклер. То е семейство-мечта – наследствено богатство, частен остров за лятото, перфектен външен вид на всичките му членове и също така перфектен личен живот. Или поне това е, което светът вижда от Синклерови.

Почти 18-годишната Каденс Синклер Истман е тази, която повдига завесата на този идеален живот в опит да си спомни какво се е случило през лятото, когато е била на 15. Тя е най-голямата внучка в семейство Синклер и съответно наследница на богатството. С братовчедите си Мирън и Джони прекарва всяко лято на острова. През лято осем към тях се присъединява и Гат – доведен брат на Джони, който за съжаление е с по-тъмен цвят на кожата и недостатъчно богаташки произход.

Гат е катализаторът, който показва на останалите, че са Лъжци. Лъжци, които заблуждават себе си и останалите, че водят смислен живот. Защото един от главните въпроси за всеки човек е какво правим с възможностите, които имаме. А когато имаш такова богатство, можеш да направиш каквото искаш, нали?

Точно заради тези фундаментални въпроси „Ние, лъжците“ със сигурност ще докосне сърцата на тийнейджърите. Лутанията на лъжците от острова са и техни. Те са в ситуацията на Кади, която иска да осмисли живота на цялото семейство, да направи добро, да започне начисто. Все пак желанието да се посветиш на голяма идея и да започнеш революция е заложено във всяко ново поколение.

„Ние, лъжците“ е като гмуркане под вода. Образите са разкривени и неясни, звуците приглушени, движенията по-трудни и бавни, докато Кади опитва да възстанови спомените си от повратното лято. Точно така се чувствах, докато четях. Истината за събитията изплува бавно и мъчително, а книгата до самия край ме държа в неведение. Е. Локхарт е написала повече от добър финал, който определено няма да ви остави безразлични.

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.

Още две ревюта за книгата от екипа на „Аз чета“ можете да прочетете тук и тук, както и при Христо в „Книголандия“.