За щастие, Нийл Геймън все още има няколко неиздадени на български книги. За щастие, „Студио Арт Лайн“ не са от онези издатели, които си казват, че нещо е прекалено скъпо, трудно или несигурно като инвестиция, не те са от хората, които се придържат към мотото „Харесва ни, правим го!“. За щастие, Нийл Геймън има неподражаемо чувство за хумор и успява да превърне нещо толкова скучно и обикновено като закуската в приключение. За щастие, защото „За щастие, млякото“ е книга, която можете да подарите на всяко хлапе (и после да му я вземете, за да я прочетете!)
Обичам Геймън, мисля, че това е повече от ясно. Досега обаче не съм имала възможност да се позабавлявам с някой от графичните му романи или илюстровани книги на хартия. Днес късметът ми се усмихна и се оказах на точното място в най-точното време – една от първите бройки на „За щастие, млякото“ е в ръцете ми. След кратък индиански танц на радост отгръщам корицата и се оказвам въвлечена във вихър от злощастни обстоятелства, които сякаш имат за цел да оставят героите на нашата книга без закуска – млякото е свършило, а никой не обича да яде зърнена закуска с нещо като портокалов сок (освен вумпирите, но ние още не сме стигнали до тях).
Няколко часа по късно, довършвам книгата, легнала на пода у нас. Това е книга за бащи. Бащи, изправени пред най-страшното изпитание – майка, заминала на конференция. Въпреки подготовката и инструкциите, това си е рецепта за неприятности – естествено, че нещо ще се обърка. Например – ще свърши млякото. 
И една най-обикновена разходка до магазина на ъгла ще се превърне в поредица от злополучни приключения, в които най-важната мисия ще бъде да се опази млякото. С помощта на един професор Стегозавър и неговата машина за пътуване във времето, Бащата ще се пребори с куп пирати, озверели вумпири (сред които няма нито един добър, красив вампир, който никой не разбира), един разгневен бог-вулкан и междупланетна полиция. Всичко това само за „две цели вечности“ и малко повече от 100 страници.
Вече споменах хумора на Геймън – нещо безкрайно важно за написаването на детска книга, която възрастните ще заобичат дори повече. Тя е подходяща за бъдещи и настоящи татковци, защото (иносказателно) говори за това колко важно и отговорно е да си баща – да си спокоен и сигурен, и способен да осигуриш мляко за закуската.
Илюстрациите на Скоти Янг са невероятни – дръзки, опаки и шантави, те рисуват деня на Бащата, тръгнал на мисия по осигуряване на млякото. Дали тя ще е успешна, ще разберете от „За щастие, млякото“.
Прочетете още ревютата за другите книги на Нийл Геймън – „Никога, никъде, никой“, „Коралайн“, „Книга за гробището“, „МеждуСвят“, „Океанът в края на пътя“.
