Карам скандинавско лято. „Смахнат, свободен” на Беате Гримсрюд, „Куклената къща” на Туве Янсон, „Човек на име Уве” на Фредрик Бакман... няколко поредни романа от северняци. Може би в умопомрачителната варненска жега имам нужда да охладя не само тялото, но и ума си със сдържания и прецизен стил на тази особена група автори, които ми стават все по-любими и по-любими с всяка следваща прочетена творба.
„Никога преди залез” (изд. „Персей”) на финландката Йохана Синисало привлече вниманието ми в книжарницата, въртях я в ръцете си десетина минути, но така и не си я купих. Опре ли до книги, все се доверявам на интуицията си, която почти никога не ме подвежда, но в случая направих изключение заради интригуващото ревю на Христо в „Книголандия”. Е, не бих казала, че се влюбих в романа, не и след много силните впечатления, оставени ми от „Смахнат, свободен“, но определено го намирам за интересен и необикновен.
Йохана Синисало ни пренася в един свят, в който троловете – неизменно присъствие в скандинавската митология – са реално съществуващ животински вид, застрашен от изчезване. Синисало подплатява достоверността на тази вселена със статии от вестници, речници и енциклопедии, поеми, детски песнички и какво ли още не. Тези допълнителни материали изпълняват функцията си прекрасно, но са прекалено начесто, прекъсват художествената линия и след един определен момент започват да дотягат. Признавам си, че прескочих една-две научни статии.
Йохана Синисало
Иначе историята се върти около едно от тези противоречиви същества, което става жертва на нападение на улични хулигани и е спасено от младия и талантлив фотограф Микаел, по прякор Ангела. Микаел прибира животното в апартамента си и започва да се грижи за него като за домашен любимец. Макар и още невръстен, тролът Песи се оказва диво и хитро създание, а е всеизвестно, че колкото по-интелигентно е дадено животно, толкова по-големи разрушения причинява.
Отгоре на хищническите прояви на трола, които забъркват Микаел в неприятности, Песи излъчва много силни феромони. Химическите вещества пристрастяват Ангела, но повлияват и на всеки от по-близкото му обкръжение. Следите от тези вещества в поведението на героите не са очевидни и дават своя ефект постепенно – привличане, съперничество, ревност, агресия и като цяло отключване на първични и неудобни за цивилизования човек инстинкти (почти като „Рога”-та на Джо Хил).
Микаел е хомосексуалист като по-голямата част от героите. Творческата задача, която Синисало си поставя, е да избегне половите предразсъдъци при възприемането на книгата. Елиминирайки пола като фактор при връзките и привличането, тя оголва чисто човешкия импулс, възбуден от свръхестествения провокатор. Единственото изключение на този фон е съседката на Микаел, Паломита, чиято история е достойна за отделен роман. Покрай тази героиня научих за практиката „закупуване на млада булка” – в случая садистичен застаряващ мъж си поръчва момиче от някоя бедна държава по обява в списание (!), издевателства над нея, третира я като робиня и ограничава всякакви нейни социални контакти, възползвайки се от непознаването й на страната и на езика. Отвратителна история.
Цялата книга е мрачна като атмосфера, кратка, тежка и пълна със скрити внушения. Зад на пръв поглед семплия разказ за Микаел и Песи се крият много подводни течения, засягащи проблемите за различния и отхвърлянето на необичайното в еволюционен, митологичен и социален план. Оценявам факта, че Йохана Синисало не храни 
читателя с лъжичка, а провокира интелекта му да преодолее първия пласт на историята и да прекрачи във втория, където се крият посланията й.
Много се впечатлих и от послеслова на преводачката Росица Цветанова. Наличието на подобни материали винаги ми прави добро впечатление и ми подсказва, че издателството е работило над книгата с интерес и желание. В есето „За сменените деца на окултурената цивилизация“ Цветанова говори за троловете като митологични образи, разкрива интересни факти за Йохана Синисало и написването на романа и тълкува много от темите, заложени в него. Определено ще ви подейства просветляващо след края на историята.
Като цяло „Никога преди залез” е ексцентрична книга с оригинална идея и много храна за размисъл, събрана зад иначе пестеливия си изказ. Обраният й стил и пренасищането с информация за троловете ставаха причина на моменти да губя интереса си, но енигматичният финал в крайна сметка ме остави с положителни впечатления. Препоръчвам ви да се запознаете с книгата, ако харесвате ърбън фентъзи истории или ако си търсите необичайно четиво със свръхестествен привкус.
